Пак ми се случи да водя разговор с човек, когото много уважавам, а пред интелекта му се прекланям, но да чуя едни думи, с които не мога и посмъртно да се съглася. И понеже съм ги чувал, чувал, чувал и чел, чел, чел - все същите, или близки по смисъл, и един път изразявам несъгласието си, десет пъти премълчавам, сега ми се е натрупало и ще си го напиша: Фантастиката не е средство за бягство от реалността. Невъзможно е да бъде такова. Фантастиката е средство за преосмисляне на реалността. Създавайки алтернативна проекция на познатата ни реалност, фантастиката създава обект за сравнение на познатата ни реалност и провокира - най-малкото на подсъзнателно ниво, едни въпроси, които иначе трудно може човек да си зададе. Независимо за колко имагинерна фантастика става въпрос, независимо дали не е просто развлекателна, винаги, винаги го има този ефект. Всъщност този ефект се отнася за цялата художествена литература, но при фантастиката е най-силен. Защото в другите случаи сравняваме своя бит с неизживяното. При историческите романи - своята епоха с описаната. При фантастиката обаче цялата реалност - във всичките й аспекти - с несъществуващата, ала възможна реалност.
Всички социални прокламации, заедно с всички политически анализи в цялата световна преса, откакто я има до днес, всички философски монографии на тема власт и управление и държава и законност, мемоарите на всички дисиденти и именити водачи едва ли са допринесли повече за целокупното преосмисляне на всички тези механизми от една „1984".
Това, че знаем, че е горяла Александрийската библиотека, за аутодафетата на Испанската инквизиция или пред Берлинския университет по време на Третия райх, а у нас изданията преди 1944-та бяха претопени, едва ли е допринесло за осъзнаването на ценността на книгата и варварството на подпалвачите на души толкова, колкото една „481 по Фаренхайт".
Не мога да си представя какво щеше да бъде съвременното усещане за настоящето и за мига, в който живеем, ако не бяха всичките тези романи и филми за пътуванията във времето, започнали от Марк Твен и Хърбърт Уелс. Провокациите на всички тези творби за въображението ни, неизбежното стигане до причинно-следствените връзки и в повечето случаи - осъзнаването на личната отговорност за времето, което имаме - използваме и пропиляваме; в което се намираме, като в онази река, за която още елинският мислител е писал, че не можем да стъпим два пъти.
Нямаше да опознаем дори с помощта на всички психолози какво носим в себе си, що за зверове имаме в подсъзнанието си, не бихме се освободили от много от тях, ако не беше фантастиката на ужаса; ако не беше експлоатирането и дресирането на тези зверове, превръщайки ги от кошмар в художествени образи, които да ни забавляват и да ни показват тъмните страни в душевните ни кътчета.
И при всички случаи щяхме да сме далеч по-суеверни, по-склонни да вярваме в магията и да се осланяме на всевъзможни шарлатанства, ако го нямаше фентъзито, което съвсем честно си ни казва, че това е литература, художествена измислица, игра на въображението, от която душата ни има необходимост и би повярвала, само за да задоволи тази необходимост, на всеки мошеник, опитващ се да представи същите тези неща за истина.
Едва ли толкова щяхме да се замисляме за екологията, ако ги нямаше катастрофическите сюжети: от най-добрите до най-слабите. На всички тях може да сме само благодарни.
Ядреното превъоръжаване промени света. Спаси го от много войни. Допринесе и за рухването на Желязната завеса, защото социалистическата система не издържа икономически на надпреварата. Но това е едната страна и ако се върнем в онези времена, можем да открием доста разгорещени дебати, като особено авторитетни бяха точно тези на светилата във фантастиката. Пример: докато Фредерик Пол защитаваше „Звездният мир", Азимов изтъкваше като контрааргумент опасността за цял свят от ядреното оръжие, включително и от малко познатия ефект на „атомната зима". Точно фантастите направиха обяснимо за обикновения човек, за цялата световна общественост онова, което би било ясно само за учените в сферите. А това световно осъзнаване допринесе за контрола, и не само това - то се отрази на осъзнаването ни на този свят, в който се намираме. По-доброто осъзнаване на мощта на Човека и интелекта му и в същото време - на крехкостта на цяло човечество и всичко, което същият този интелект е постигнал.
Реалността не е само най-близкото, най-сетивното. Не е ограничаване в бита и ясно разбиране на механизмите му. Реалността е и полет на съзнанието над онова, което може да ни се случи, за да разберем по-добре това, което вече ни се случва.
Прочетена от 732