"В кината из страната с небивал успех се прожектира новият филм „Ако утре започне война", в който многобройна пехота и танкове помитат неназован противник и устремено продължават напред, отрупани с цветя от ликуващото освободено население с неназована националност. Сталин много харесва този филм. „Ето това е истинско изкуство" - изрича вождът." Игор Бунич, „Пирът на хищниците"
Винаги ме е учудвала категоричността, с която един лумпен дава своята оценка. Макар да няма нещо кой знае колко учудващо, всъщност си е доста лесно обяснимо.
Но разумът ми не е достатъчен. Имам едни инстинкти, които трябва да превъзмогна, за да разбера лумпена. Ала не мога. Инстинктът за неудобство, примерно. Пречи ми да разбера лумпена. По навик за миг се поставям и на мястото на един такъв, но колкото и за кратко да е, преживяването си е доста неприятно. Пламват ми бузите, иска ми се да се скрия даже и от себе си. Такова неудобство изпитвам от собственото си поведение.
Ето и този - това е същият човек, който е пратил десетки хиляди творци в лагерите, като се започне от най-ярко проявилите таланта си и се стигне до тези, чиито имена никога няма да научим, а творбите им никога няма да прочетем, понеже са нямали никакво време и възможност да изявят най-доброто от себе си. Това е същият човек, който вероятно е унищожил десетки милиони книги. Грейват му очите, озарен е от естетическата наслада и кратко и назидателно изрича: „Ето това е истинско изкуство", след което прибира еталона за такова в личната си колекция.
Филмът е с утопичен сюжет, макар да е сниман почти пет години преди окупацията на България. Той пресъздава нахлуването на Червената армия в безименна държава, където съветският войник е посрещнат с всеобща радост, цветя и венци от безименния народ. Не звучи чак толкова лошо, дори е малко пророческо, като се имат предвид последвалите събития, например в родината ни. А да се използват изкуството и фантастиката за пропаганда не е изключение, опитите не започват и не свършват със Сталин, те продължават и до днес. Дано авторите на филма с признанието на „бащата на народите" са получили и достойна награда за труда и усилията си. Днес към този филм едва ли някой ще прояви друг интерес, освен като към част от историята. И който и да го изгледа, ще е със същото отношение, с каквото би застанал пред мумия в мавзолей. Посоченият отдавна от вожда като пример за истинско изкуство шедьовър е една мумия на мъртвец. Идеята на филма, посланията му са били такива, че дълъг живот не го е очаквал - бил е актуален по-малко, отколкото са живели създателите му и всички, които са го признали или им е бил нужен.
Такава е оценката на времето, дадена след оценката на Сталин.
Сега не ми се пише за израза „истинско изкуство", за изключителната глупост, за пълния абсурд на това клише. Ще го направя в друга колонка. Все още съм под въздействието на трилогията „Операция „Буря", от чиято първа част - „Пирът на хищниците", съм извадил цитата.
Толкова злодеяния, толкова шокиращи истини са разкрити, че е учудващо и за мен самия как се спрях точно на този, звучащ почти като пародия, момент, който по-скоро предизвиква съжаление към чудовището.
Няколко примера: как Жуков заповядва на пехотинците да минат през минното поле, за да стигне навреме в Берлин. Какво очаква младеж, ако откаже „доброволно" да се обучава за летец? Лагер. Как на този младеж му е забранено да има семейство (и защо)? Защото е смъртник, който лети без парашут в самолета, понеже биде ли ударен, не трябва да се спасява, а да забива самолета си във вражески обект, па бил той и
жилищна сграда. Как военнопленниците, освободени от Финландия, е трябвало да си обградят сами с бодлива тел мястото, на което са и загивали. Перманентните чистки в разузнаването и т.н., и т.н.
Спирам дотук, че почти във всяка страница на книгата иде реч за подобни събития. Звучаща като най-зловеща антиутопия истинска история. Препоръчвам я на всеки.
Но когато стигнах до мястото, на което Сталин казва: „Ето това е истинско изкуство" не издържах, оставих за кратко книгата и си записах цитата.
Защо ли? Защото подобно поведение виждам всеки ден. Защото подобни или напълно идентични изказвания прочитам всеки ден.
Все ми се е струвало, че зад подобно изказване стои „бащата на народите", макар да не знаех, че „бащата на народите" наистина го е направил.
И ако сталинизмът е отминал, то глупостта е безсмъртна.
За щастие, от категоричната оценка на един лумпен, по-категорична е оценката на времето. И по-безпощадна.
Прочетена от 576