Гайтани вежди, снага топола

За прибързаната реакция и Ланголиерите, които гонят бавните

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Започна добре, даже струва ми се по-добре от всички останали, после...имах чувството, че това не е Стивън Кинг. Просто още не го познавах достатъчно добре, но се заблуждавах, че го познавам. Бях прочел вече „Мъртвата зона", „Мизъри", „Живата факла" и сборника разкази „Нощна смяна" - един от разказите го бях чел години по-рано в периодиката „Аз съм вратата" и ми се е случвало след това да бъда разтърсван от магията на тръпките му. Тогава бях на двадесет и една. Изградил си бях някаква представа за Стивън Кинг, без да съм наясно колко колосално е творчеството му. И колко учудващо разнообразен характер може да прояви Онзи Дъх от най-тайните кътчета на съзнанието ни или Онзи Дух от отвъдното, който вдъхновява белетристиката на ужаса.

Вероятно доста забързано съм преминал пътя от книжарницата до дома, това не помня. Вероятно нетърпеливо са треперели ръцете ми, преди да се успокоя, да се изтегна на любимото си кресло, да разгърна първия том на „Четири след полунощ" и да зачета първия роман от него - „Ланголиерите", това също не помня.

Помня обаче какво беше след часове - не исках да повярвам, че съм прочел книга от Стивън Кинг. Чудех се какво му е станало. Приемах го за лична подигравка към мен. Като се изключи невъобразимото въображение, проявено в началото, ледените тръпки на абсурдно мистичната атмосфера в самолет, който изведнъж се оказва без по-голямата част от летящите в него, без да е кацал никъде, нататък... - така ми се струваше (но грешах) - нищо, нищо особено. В един момент ме увлякоха размислите му за времето, а в тях не беше Кралят на Сумрачните владения, намиращи се из граничните територии на Рационалното. Освен това, като че ли не ги разкриваше в свой маниер, сякаш просто запълваше. Като че ли отчаяно се опитваше да крепи с незавършени фантастични теории - научни и мистични, разпадащия се сюжет. И се усещаше нещо като шега, нещо като хумор, който не добре разбирах.

На следващия ден се срещам в кръчма с една приятелка. Тогава преподаваше немски в една от гимназиите, сега... не знам, изгубил съм й дирите. Надявам се да не е в България и там където е, да е оценен интелекта й и да има по-добри възможности за развитие, отколкото би имала у нас. С нея, освен общите приятели и купонджийството, ни свързваше и почти маниакалната любов към книгите. Също като мен, и тя вече беше прочела „Ланголиерите", а впечатлението й - същото като моето:

„Някаква шега си е направил."

За да запомня толкова години - повече от двадесет, този незначителен разговор, вероятно обилно поливан с бира или водка, или с водка с бира (това вече не помня), то значи, че наистина съм бил много впечатлен и объркан.

Мина известно време и по странно съвпадение в същата кръчма разбирам от Канибалките - две големи сладурани, че има филм „Ланголиерите", че го има даже във видеотеката, а това ми е достатъчно. Вместо компанията им, по-късно вечерта предпочитам да си гледам филм сам. Тридесет секунди след като разбрах от тях за филма, сам се учудих на това, което им казах, а бях искрен. Половин минута ми беше достатъчна да си представя картини от филма и да усетя въздействието им.

Какво се беше случило? Книгата беше работила тези две или три години в мен. Живял бях в атмосферата й, без да се замисля. Уж не беше ми харесала, а то...

Не се излъгах. Видях същите картини като тези, които си представях. Имаше някаква размяна в персонажите, но иначе между книгата и филма нямаше големи разлики. Само че във филма не можеха да се предадат така добре онези размисли, които, когато я четях, също уж не ми допаднаха, а сега вече ги възприемах като част от спомен, изживян със скъп приятел. Спомен, с който не съм същия. Във филма няма и как да се покажат страховитите ланголиери. Специалните ефекти не са способни на това, което могат някои страни на въображението ни. Екранизираните ланголиери бяха смешни.

Аз пък и до днес, когато съм пред проект, който изисква от мен сериозност, концентрация и писане, карам хората около мен да ми напомнят за „ланголиерите, които се хранят с мързеливи дечица" или да ми казват: „пиши, че ланголиерите идат".

Неусетно е ставала в мен промяната и от първоначално отхвърляне на романа съм се влюбил като дете в него.

А това не е първата, едва ли и ще е последната книга, която в началото не е отговорила на очакванията ми, а първите ми осъзнати впечатления от нея са били изключително погрешни. Тази колонка можех да напиша, използвайки за пример десетки други. Но Стивън Кинг е много популярен и мисля, че е най-подходящ за случая.

Исках да пиша за първите впечатления, от които често няма по-точни. Но също тъй често и подвеждат.

Ясно е, че има много четива, за които не сме подготвени, които разбираме по-късно. Но има случаи, в които не липсата на подготовка е причината - влияе и настроение, и очакване, а и... Както понякога ни се яде солено, и сладкото не ни иде добре, и обратно: яде ни се сладко и соленото не ни иде добре, така и с книгите: чете ни се нещо друго, не че това, което четем е лошо - то може и да е по-добро, но...

Не че може да се сравни четенето с яденето, но пък и в двата случая има апетит. Понякога и вълчи.

Това, което написах, не е Теорията на относителността (меко казано). За нищо ново или необикновено не стана дума, просто за нещо, познато вероятно на всеки един, който чете тук.

И все пак заслужава си да се напомни, защото прекарваме доста време в интернет.

Публикува се много. Четем публикациите. За някои автори нямаме никакви впечатления. А интернет поощрява всяка скорост. Често се реагира прибързано, взима се отношение, преди впечатленията да са улегнали.

Винаги е възможна грешка при прибързана оценка. А време има - няма да те догонят ланголиерите.

И ако за крал от ранга на Кинг или който и да е автор, получил световно признание, това не може да навреди, то за някои от нас последиците могат да бъдат неприятни (меко, много меко казано).

Прочетена от 1522

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Антология "Всичко за майка ми" 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси