Гайтани вежди, снага топола

Това е последната колонка преди лятната почивка, а се надявам наесен най-сетне да е готова книгата „Как се пишат, издават и продават книги в България“, която готвя от няколко години.

Разпространение и продажби – това са две думи, които за повечето автори звучат еднакво. Те са на мнение, че е достатъчно книгата им да я има по всички книжарници и само в рамките на няколко дни ще се изкупи, тъй като всички ще са заслепени от качествата ѝ. Това естествено не става, но причините се търсят съвсем неправилно, започвайки с любимото ми „Българинът не чете“ и стигайки се – ако беше под чуждо име, щеше да е бестселър.

А истината е, че след десетилетия на недостиг, в момента в България има излишък от книги. Ако не вярвате – разходете се по етажите на НДК и разгледайте щандовете на Пролетния панаир на книгата. Книгите не са стока то първа необходимост, като хляб и салам и вероятността един тираж да залежи и да не се изкупува е много голяма.

Огромна част от авторите изобщо не планират какво ще правят с книгите си при издаване – тиражи, реклама, разпространение по книжарници, срещи с читатели. По-лошо – те изобщо не мислят, че това е нужно, а смятат пазара за бездънен, който само чака техния  „шедьовър“.

Разликата между разпространение и продажби се нарича реклама. И имено тя е причината едни книги да се продават, а други – не. И това напълно опровергава мнението, че една книга се продава, защото е качествена (а талантът къде остана?). Аз лично гарантирам, че максимата –„Добрата книга сама ще си намери читателя“ е не само вярно, но е ВРЕДНА.

Как се прави рекламна кампания на книга с всичките и части -  като се започне от изследване какви книги се търсят на пазара и се мине през планирането, дизайна, рекламата, организацията на фенове и прочие, съм говорил много, а и ще има специален раздел в бъдещата ми книга.

Тук искам да поговорим за по-простата част – разпространението.

Разпространението е най-гадната част от работата по една книга. Казано най-общо – то представлява да мъкнеш тежки книги (да словото тежи) надалече.

Най-общо – това не е ваша работа. Би трябвало това да се прави от издателството, което е издало книгата. В общи линии на тези етапи се вижда разликата между истинските издатели и тези, които са само придатък към печатницата. Няма значение, който точно финансира издаването на книгата. Както не се очаква от авторът сам да си носи печатните форми (CTP) до печатницата, така не се очаква от него и сам да си разнася книгите по борси и книжарници. Ролята на автора е да рекламира книгата, да създава и комуникира с фенове и всички тези подробности.

Естествено – участието на издателството в този процес струва определен процент. От друга страна, името на издателството, особено ако вече е утвърдено, дава по-голяма тежест пред книжарите. След като останалите книги на това издателство се продават добре, то те са склони да рискуват и с тази.

Как се разпространяват книгите зависи и от тиража, в който сте я издали. Големите книжарски вериги държат на обем – те смятат в пакети, а не в бройки. По борсите вземат минимум 200 броя.

Ако решите да разпространявате сам книгите си, най-важното е да можете да издавате фактури на книжарниците – т.е книгите ви да са осчетоводени през някаква фирма, за да могат книжарниците да си отчетат разходите.

Разбира се – за 3-4-5 бройки винаги може да се измисли начин, но за сериозен тираж винаги трябва да сте осигурили това.

Изобщо разпространението е тази част от издателския процес, която трябва да оставите на професионалистите. Нещата зависят от име, положение, контакти, дължими услуги и много още дреболии. Ако сте неизвестен има да ви питат по книжарниците – а вие какво търсите тук?

Бъдете млади и иновативни автори. Напишете щура книга, измислете луда рекламна кампания, съберете хиляди фенове, дори станете продуцент на книгата си, за да приберете сериозните печалби. Но не се месете в процеса на корекции/редакции, предпечат, печат и разпространение. Там аматьорщината се наказва силно.

 

И накрая за процентите. Пиша ги редовно, но винаги има някой неориентиран.

В малките книжарнички вземат 25-30%. Често вземат книги и без всякакви документи, но в много малки количества – 2-3-5.

В големите вериги средният процент е 40%. Който веднага нараства до 60%, ако не можете да напишете фактура. По този начин те поемат данъците.

Това естествено е, ако някой е чувал за вас. Ако не е, процентите са доста по-нагоре.

 

Затова винаги се уговаряйте с издателството да поеме и разпространението на книгите. Това си е тяхна работа. Виж, продажбите са ваша. Книгата ви няма да се продаде сама, прашясвайки по рафтовете.

Прочетена от 787

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси