За дългата си издателска дейност съм разбрал следното: хората купуват имена, купуват марки, купуват известност и традиция. Ако всичко това съвпадне и с качество – добре. Но трудно, много трудно някой купува книга, само защото била качествена.
И така – какво да правим с първата си книга?
Станете известен!
Ако някой таи надежда, че книги в България (а и по света) се продават заради съдържанието им, е в дълбока грешка. Давам за пример „Пайнър" – една от най-добре работещите фирми в областта на шоубизнеса. Инж. Димитров е пределно ясен – „Правя музика, която се гледа!".
Как се преценява една книга за покупка? Купувачът (книжарите също са купувачи, първо тях трябва да убедиш, за да вземат книгата в книжарницата) се интересува от следните неща:
1. Известен ли е авторът? Чувал ли е това име, какво е чел от него, къде са писали за него (това е по-важно от предното) и най-вече – „станал ли е име“.
2. Ако за автора не са чували нищо (е, винаги има първи път и първа книга), известно ли е издателството, което го издава, то направило ли си е име, колко твърдо застава зад автора и до каква степен прехвърля авторитета си върху него.
3. Третото, което се забелязва (в част от случаите и първото) е предизвикателната корица. Дъщеря ми често ми носи книги от Франция и като гледам какви семпли корици правят там, ми идва да емигрирам и да си преместя издателството. Лесно се продава в страна, в която се чете масово. Тук не е така. Тук се очаква корицата да е като чалга певиците – натруфена, лъскава, нагласена, да хваща погледа отдалеч. Изпъкналите букви (преге), златният бронз, частичните лакирания станаха вече почти задължителни.
4. След като всичко това е привлякло погледа на читателя и той е взел книгата в ръце, първото нещо, което чете, е текстът на гърба ѝ. Този текст има задачата да го привлече да купи книгата (и затова практиката със снимка и биография на автора е най-безсмислена).
5. Ако целият процес се е задействал, то читателят/купувачът отваря да погледне колко е качествена хартията и какво е качеството на печата и евентуално се зачита в текста.
С това приключва процесът на купуване на една книга.
„Ама къде остана поантата, блестящите реплики на героите, звънките рими и всички останали неща, над които толкова се трудих, и в края на краищата – къде е трудът ми като автор?!“
Те остават в частта „Станете известен!". След това се задейства механизмът, познат ни в приказката „Новите дрехи на царя".
След като веднъж сте направили име – дали чрез талант, нахалство, пари, връзки или комбинацията от всичко това, никой не смее да се изкаже за качеството на писането Ви, с риск да бъде разобличен като невежа и пълен лаик. Примерите с множество медийни звезди, набедени за писатели, е предостатъчен. Но не може да се отрече едно – този тип автори, независимо от нивото на писателския им талант, са добри, даже много добри в ПР-а.
Какво трябва да се направи:
На първо място – пишете. Пишете много и публикувайте навсякъде, където е възможно. Социалните мрежи и Интернет като цяло дава огромни възможности за това. Не си стискайте единственото „гениално" произведение, което сте написали, обикаляйки издателства в опит да го продадете.
Първото нещо, което прави един издател, е да напише името Ви в Гугъл. Няма ли нищо за Вас (не е задължително като автор), никой няма да Ви обърне внимание.
При книжарите е още по-зле. Те сканират баркода и ако Гугъл не изведе десетина резултата за книгата, не я вземат.
Но не публикувайте всичко, което напишете на момента. Все пак трябва да има какво да се издаде. Рядко се купуват книги, чието съдържание може да се намери свободно цялото в нета.
Имайте някаква представа за каква аудитория пишете и поддържайте този образ. Примерно „Рицарят на печалния образ" (Дон Кихот) винаги е въздействал върху женските, а и не само, сърца. БГ-мамите са голяма сила (а и много голяма целева група) и никой пишещ в тези жанрове не може да си позволи да ги подценява. Неслучайно „Листопад" е с непробиваем рейтинг.
Това ни води до второто много важно нещо – Комуникирайте! Непрекъснато и постоянно. Времената, когато авторът се криеше в своята кула от „слонова кост", за да пише на спокойствие и уединение, са отминали със символизма в началото на 20 век.
Сега, ако авторът не поддържа постоянна обратна връзка с читателите, е потънал в забвение (толкова много имена само за последните 10 години се забравиха).
Комуникацията не се изчерпва само с ежедневното пускане на няколко произведения на всички всевъзможни места. Това е най-неприятният вид спам и престават да четат автора след първия месец. Научете се да ухажвате читателя, да комуникирате с него, да обсъждате теми, които са му интересни, да задържате постоянно вниманието му.
И най-страшното за един автор – овладейте живия контакт. Колкото и да сте неотразим в нета, се стига до момента на представяния и продажби, когато ще трябва да излезете на сцената и да убедите хората, дошли в залата, че трябва да купят Вашата книга.
Още по-лошо, ще трябва да се изправите през непозната аудитория и да заинтригувате хора, които не Ви познават.
Имайте предвид, че над 90% от закупените книги в България (а и в световен мащаб) са подбрани предварително по препоръка на критици, приятели или запалени фенове на книгите. Комуникацията и рекламата са безкрайно важни – виждате, че читателят идва предварително подготвен за покупки.
Естествено, невъзможно е в един кратък текст да представя целия сложен процес, в който трябва да убедиш обикновения човек да се раздели с парите си за 10 хляба, за да си купи една книга. Но с удоволствие ще го разкажем на всички желаещи, в специализирания клуб, който създадохме за целта.
Тази статия има за цел само едно – да Ви убеди, че ако искате да станете утвърден автор, написването на текста е само началото.
И най-важното – мислете за името си на автор като за търговска марка (бранд).
Точно както на една търговска марка, дори и на Кока Кола ѝ се налага ежедневна инвестиция в реклама, за да не я забравят, така се налага и Вие постоянно да работите за името си.
Прочетена от 7569
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.