Гайтани вежди, снага топола

Решихме да възобновим нашите колонки, защото има много какво да се каже за издаването на книги. Както в оня филм на Уди Алън – „Всичко, което знаете за секса, но ви е страх да попитате“.

Тук ще разгледам силата на заглавието.

Професионални размишления колко е важно заглавието, как да изберете такова, как да е уникално и да привлече повече хора можете да видите в книгата ми „Пътят на книгата“, която можете да прочетете тук съвсем безплатно.

В колонката ще споделя личен опит. За разлика от повечето автори, които до последно не могат да се спрат на заглавието на книгата, при мен винаги е било обратното – ражда се заглавие и около него започва да се формира книгата, като произведенията подчертават основната идея, въведена от заглавието.

И докато при стихосбирките това беше повече въпрос на редакторска работа, тъй като стиховете бяха вече написани, при романа заглавието беше много определящо.

Прословутото заглавие „Самотата спи на възглавницата ми“ се роди отдавна, може би преди три години. Тогава след една впечатлила ме много ранна сутрешна среща написах един откъс и сложих под него надпис, че е част от този роман.

Роман, естествено, изобщо не смятах да пиша. Близо две години писах разни откъси, все на тема отговарящи на заглавието и ги пусках свободно из Фейсбук. Толкова свободно, че не бях запазвал нищо от тях и когато все пак реших да напиша нещо се рових много докато намеря всички откъси.

Но да продължим за заглавието. Когато през есента на 2015 стартирахме платформата „Мечта за книга“, реших да пусна в нея моя роман, с цел популяризация на платформата. Не очаквах да събере финансиране, но резултатите ме изненадаха. Много и то все непознати хора, а не постоянното присъствие в сайта закупиха книгата авансово, опиращи се само на заглавието – явно много силно и няколкото откъса, които бях пуснал.

Нататък нещата са познати – имах два месеца да напиша и издам роман, за който нямах много идея какво ще съдържа.

Перипетиите по издаването на романа ще разказвам друг път. Нищо от написаните откъси досега не влезе в книгата, по-скоро послужиха като база от които формирах основния текст.

Но всичко това нямаше да е възможно без силното заглавие, което бях измислил. Хората имах свои битки със самотата и книга, описваща това ги вълнуваше много.

Книгата все още се продава добре, макар че лично аз съм прекратил отдавна всякаква рекламна кампания. Повече за нея можете да видите тук, а аз искам да се върна на силата на заглавието.

Корицата и заглавието са 50% от продажбите… даже повече. През вековете са издадени милиони книги и не е лесно да бъдете оригинален. Затова не се спирайте на някакво стандартно и нищо неговорещо заглавие като „Душата ми говори“, „Венец от стихове“, „Споделено от мен“ и други подобни, които се забравят преди да се прочетат.

Ще завърша с един цитат от Кийосаки, който разглежда силата на заглавието:

„Когато написах първата си книга “Ако искате да бъдете богати и щастливи, не ходете на училище”, един издател предложи да сменя заглавието с “Икономика на образованието”. Отговорих, че с такова заглавие ще продам само две книги – една на семейството си и една - на най-добрия си приятел. Проблемът беше там, че те щяха да очакват да я получат безплатно. Бяхме избрали неприятното заглавие "Ако искате да бъдете богати и щастливи, не ходете на училище”, защото знаехме, че това само по себе си бе солидна реклама.
Аз самият съм за образованието и вярвам в образователната реформа. Защо иначе щях да продължавам да настоявам античната ни образователна система да бъде променена? И така, избрах заглавие, което щеше да ми осигури достъп до повече радио- и телевизионни предавания, само защото предизвиквах полемика. Мнозина ме мислеха за голям ексцентрик, но книгата се продаваше много добре.“

Прочетена от 866

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси