Не спирам да се питам: защо „графоман” звучи обидно и с изключително редки изключения се използва като обида, а „книгоман”, „меломан”, „киноман” – не.
Дори и думата „телеман” не е обидна, за телеманите има сума други обидни думички, но точно диагностициращата едно сериозно отклонение от пълноценното психично състояние не звучи никак обидно и не се използва като обида. Може би защото от това отклонение страда един огромен процент от обществото ни. Дали е така? Да допуснем, че е така. Когато лудостта се превърне в норма, не е никаква лудост. И това може да е обяснение, но нещо му липсва, за да е правдиво. Пироманията е рядкост – за щастие – освен болен, изявилият я е и престъпник. Но опитайте се да обидите някой с „пироман”, ако няма ситуация, в която обидата да е удачна, създайте си въображаема. Лично аз като писател (или графоман) с въображение, отдавна преминало границите на нормалното, не мога да си представя положение, в което да изразя погнусата си от свой герой, наричайки го „пироман” - ще намеря стотици думи, с които да нарека нищожното изчадие, изверга, извратения скот, дишащата смет, самоходния обсебен от демони труп и т.н. и т.н. за злодея, подпалил къщата на бедната старица или сиропиталището, но не и с тази, която най-точно го определя. Тя би трябвало да е по-обидна от всички, а не е. Значи причината не може да бъде и в количественото разпространение на една мания. А и очевидно, причината не е и в обществената опасност, която представлява тази мания. Вярно, пироманът може да подпали десет къщи, да убие стотици, а пишещите – цели държави и да овъглят милиони, но точно тези, които подпалват държави и овъгляват милиони обикновено са таланти, гении на злото и не ни иде на езика да ги наречем графомани, макар и - готов съм да се обзаложа, голяма част от тях също са били измъчвани от графомания и графоманията изобщо не им е чужда.
Да продължим с производните на думата маниак. „Сексманиак” – в по-голямата част от контекстите, в които се употребява, също е по-скоро комплимент, отколкото обида. Повечето сами се кичат с нея, без изобщо да са маниаци. Попитай, стига да могат да те чуят във врявата, поред десетима младежи в чалготека или на рейв парти „ти сексманиак ли си” - уверявам те, поне девет ще ти отговорят: „сексманиак съм”. Поне девет! Вярно е, и педофилът е сексманиак, но за да е обида, наричаш го педофил, не сексманиак. Съмнително е дали възрастният съзерцател, гледащ замечтано от балкона младите майки, бутащи детски колички, е сексманиак, но ако си достатъчно циничен, за да виждаш само извратената страна, наум ще го наречеш: „дърт извратеняк”, не и сексманиак. В същия ред: няма да си кажеш за кръшкащия мъж, за невярната жена или за красивата двойка суингъри, че са сексманиаци, а за да е по-критично, че всички те са неморални. Какво пък да говорим за хомосексуалиста? И през ум няма да ти мине, че хипотетичният конкретен образ е по-скоро сексманиак, отколкото гей. Пък наречеш ли го с истинското име, за него ще е комплимент. За това думата, която ще ти дойде на езика, за да изразиш отрицание, ще е педераст.
Наркоман, клептоман, вещоман - звучат изцяло отрицателно. Първата обаче е напоена с обществено състрадание и съчувствие. Втората сигурно се използва само от специалистите. Третата звучи направо архаично.
Не е така с „графоман”, която е една от най-използваните думи в съвремието ни. Защо е толкова популярна като обида?
Казват, че всяка мания е пагубна. Макар да съм привърженик на релативността, не мога да се съглася с това твърдение. Защото, ако нямаше мании, нямаше да бъде открита и Америка. Маниите теглят света напред, но хубавото е, че дърпат тежък товар, този товар е необходимият баласт, без който наистина биха били гибелни.
И все пак, заслужава си човек да се замисли, откъде пък накъде: киноман, меломан и както обичат да се наричат книжните блогъри – книгоман, звучат ласкателно, а графоман – обидно. В трите „ласкателни” случая става въпрос само за консуматорски дейности, а в „обидния” - и за дейност стремяща се към съзидателност…
Оставям многоточието, защото много може да се мисли по този въпрос. Не съм в състояние всичко да изговоря.
Смятам, че както всеки човек има правото на лично пространство, има и правото на своята малка мания. Правото на голяма мания трябва да се заслужи. Или да се извоюва.
„Грандоман” и „мегаломан” са другите две думи, освен „графоман”, които звучат единствено като обида. И все пак, грандомани и мегаломани ни управляват, не само нас – българите; цял свят. Не само сега, а през цялата човешка история. Те вършат откритията, те ни водят към революции; повеждат ни към разрушителни войни или пък към нови градежи. Създават ни работни места и ни плащат, а ние плащаме с кръвта си и техните грешки. При всички случаи светът, в който живеем, нямаше да бъде съграден без грандомани и мегаломани.
Както безсмъртната литература без хора, наричани в близко и недотам близко обкръжение – графомани.
Прочетена от 781