Постоянно получавам писма от типа – „20 години писах една книга“, „От 30 години пиша“, „Пиша книги – проза, поезия“ завършващи с един основен въпрос – „Как да взема пари за труда си?“
Всъщност, колкото и странно да прозвучи на всички, трудът на автора не струва НИЩО. Наистина нищо. Това, което е продаваемо, е продуктът на неговия труд.
По-голямата част от авторите, които цял живот работят от 9 до 5 на твърда заплата не могат да си представят как така труда им може да не струва нищо. Те всяка вечер отделят време по няколко часа да творят и ТОВА НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ГО ЗАПЛАТИ!
Реалностите са други. В България средно пишат 5-6000 души. От тях някакъв литературен, а най-вече продаваем продукт вадят не повече от 3-400, а на пазара има място за 40-50. Останалите просто се занимават с Арт терапия (точно както мен) и написаното от тях, освен за тях и група приятели, няма никаква стойност.
Налагането на нова книга, особено на неизвестно име на пазара е дълъг, скъп и най-вече трудоемък процес. Затова повечето издателства изобщо не искат да работят с автори, които хвърлят един ръкопис и казват – „Аз съм си свършил работата, направете ме известен и богат“.
Науката, която се занимава с това, се нарича маркетология. И въпреки общото мнение, че маркетолозите и социолозите само харчат едни пари, когато има шефове на издателства, които знаят как да използват труда им, резултатите са добри.
Но пак се връщам горе – на пазара има място за 40-50 български автора. Това място вече е заето, инвестирани са едни пари, авторите са заделили едно време и са станали известни. Като такива успяват да продават. Докато пишат, поне на едно постоянно ниво, издателствата ще инвестират основно в тях. Е, ще се оглеждат и за нови имена – затова се правят постоянно тия конкурси, но най-вече ще се оглеждат за автори, които работят усилено за името си.
Защото първия и най-важен продукт, който трябва да развие един автор, това е собственото му име.
Прочетена от 876
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.