Гайтани вежди, снага топола

Когато няма какво да кажеш

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Ще поговоря за творческите застои: за онзи страховит катаклизъм, който обхваща вътрешния свят на пишещия, помрачава го, пренаселва го с демони и страховити помисли. С усещане за безнадеждност, а чувството много напомня на загуба на любов. 

На по-чувствителните прилича на някой от кръговете на ада. Други се срамуват. Трети се отчайват; намразват хората; вършат милион глупости или са отвратени от самите себе си, че се опитват да насилват музата си.

Няма да подценявам творческия застой – опасен е. Бих го нарекъл дори творческа депресия.

Но не винаги това, което ни се струва творчески застой, е точно това. Възможно е дори да е най-продуктивният период в живота на твореца, макар че сравнително малко преживяващи го творци биха го оценили като такъв. Просто защото се чувстват некомфортно. Пише им се, а не им върви, но в същото време подсъзнателно обработват огромни количества информация. И като казвам огромни, имам предвид цели вселени. Точно след такива моменти са големите творчески скокове. Този „застой” всъщност е толкова необходим за развитието на една идея, колкото зимата - за реколтата в умерените ширини.

Това е инкубация, не е застой. Колкото и да прилича на застой, дори и на добре познаващи го хора. Винаги го има съмнението: „ще започна ли пак да пиша”, „не губя ли форма”, „не ме ли е напуснала завинаги музата” и т.н. Винаги го има трескавото очакване на пролетта.

Но дори истинските застои, колкото и опасни да му се струват на твореца, не са чак толкова опасни. Особено в онези моменти, когато не ти се пише, защото оценяваш (и то правилно), че няма какво да кажеш.

Знаеш ли аз какво ще ти кажа: „Където е текло пак ще тече!”, особено ако е текло мастило във вените ти. Безпокой се за други неща, не и за това, че вече не пишеш. Ще ти дам три рецепти, за да излезеш от състоянието. Избери си една.

Рецепта едно: когато няма какво да кажеш, просто живей. Както ти го разбираш. Натрупай впечатления - едно от тях ще бъде ключ за вратата на тъмницата, в която е хвърлен таланта ти, а останалите ще го призоват към себе си – навън.

Рецепта две: забрави за себе си. Застани без мисъл, без желание да кажеш нещо, отпусни пръсти и ги остави да пишат каквото им падне. Тогава вероятно ще бъдеш много, много изненадан. Дори смутен. Ще се чудиш: аз ли го написах това! Прилича на писане под диктовка. На сакрален ритуал, чрез който си се свързал с висша сила; на особен вид спиритически сеанс, с който си позволил безпризорни духове да обсебят тялото ти и да пишат с пръстите си. Аз пък ще те уверя – точно ти си го написал. По-истинската ти страна. Онази, която кротко мълчи, докато имаш какво да кажеш, а когато нямаш, настъпва нейното време да говори. И вади навън с години натрупаното в подсъзнателното ти.

Рецепта три, най-простата: потърси конкурс със зададена тема, за предпочитане такава, по която не си писал. Възможно е, много е възможно да си толкова добър в нея, колкото по всички останали, по които вече си писал.

 

 

Прочетена от 767

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси