За издаването

Да си издател в България е диагноза. Никой не е в тоя бизнес заради печалбите. Не, че не се изкарват пари, но със същите усилия които се влагат в книгоиздаването, в една нормална търговия биха се докарали с пъти повече. Книгите са много капризна стока. Ако продаваш салами - все ще ги продадеш, а книгите може и да тръгнат, може и да не тръгнат...   Едно от първите неща, които научих в този бизнес, е че добрите и продаваемите книги не са едно и също нещо. Всеки издател му е тръпка да издава само най-най-най-качественото, но в един момент осъзнава, че не точно това е търсеното от широката публика. Аз влязох в този бранш далечната 1992 година, когато 20 000 се имаше за малък тираж, а 100 000 за нормален. И това бяха продаваеми тиражи!
Ако някой таи надеждите, че книги в България /а и по света/ се продават заради съдържанието им, е в дълбока грешка. Давам за пример „Пайнър" - една от най-добре работещите фирми в областта на шоубизнеса. Инж. Димитров е пределно ясен - „Правя музика, която се гледа!".
Производството на една книга от ръкопис от търговски продукт има много разходи. Тези разходи някой трябва да ги плати. Има три варианта за това:
Книгоиздаването е удивително прост процес, който обаче е съставен от множество подпроцеси извършвани от различни хора. Основните проблеми в него идват от представите на участниците, че тяхната част е най-важната. Ще се постарая с няколко думи да изясня простотата на процеса. Той накратко може да се раздели на две основни части - отглеждане на телета и правенето им на салами. И двете части изискват доста подготовка, ресурси, знания и не на последно място - усилна работа.
Основната група автори, колкото и странно да звучи пишат за себе си. При тях авторът и лирическия герой са органически свързани. Те използват творчеството като арт терапия, като начин да прехвърлят проблемите си върху белия лист, с надеждата че веднъж записани решението ще се намери само. Това са близо 80% от авторите. Такъв, да си призная с ръка на сърцето, съм и аз в художествените си текстове.
Примирихме се, че сме различно богати, много трудно успяваме да се примирим, че сме различно умни /някои все още не успяват/, но никога няма да се примирим, че сме различно образовани! Защо им е на всички да четат? Масово последните години се говори как хората не купуват книги, не четат, затъпяват само с телевизия и прочие познати клишета. Но не знам дали някой си е задавал въпроса - Дали е нужно всичко хора да четат книги?
Общата представа за професионален писател е „човек, който по цял ден си пише нещо, от 9 до 5, на заплата и изобщо не се интересува произведеното от него продаваемо ли е, защото затова си има литературни агенти". Това минава дори наглостта на Кирил Христов, който към трийсете си години поискал от държавата персонална пенсия, за да можел ей така свободно да си пише. Все пак той дотогава е направил име.
Selfpublishing няма все още официален термин на български език. Може би, трябва да се превежда като Самоиздаване или Самопубликуване. И въпреки, че двете думи изглеждат ужасно еднакви, точно в разбирането на разликите между тях е пътя на успеха в книгоиздаването. Процесът на производство на една книга най-общо има три етапа: - написване на книгата - производство на книжното тяло - редакция, корекция, предпечат, печат - разпространение на книгата
На Панаира се срещнах различни познати, желаещи да се потопят в дълбоките дебри на професионалното писане и книгоиздаване. И всичките имаха една блестяща идея - „ще издаваме само много качествени книги, никой от издателите не го прави и за нула време ще разбием пазара!" Отказах се да им разбивам идеалите, всички издатели тръгват така, но тези които оцеляват са научили оная хегелова мъдрост, доразвита от Маркс, че „битието определя съзнанието". В превод за тези, които са пропуснали научния комунизъм /или упорито се мъчат да го забравят/ - интелектуалното ниво до голяма степен се определя от условията на живот.
За съжаление на всички български автори, родили сме се в малка страна и поради малкия пазар - 4-5 милиона четящи българи (нищо общо с огромния 650 милионен англоезичен пазар) тук винаги е било трудно да се издържаш само от писане на литература. (Журналистиката е нещо друго.)
Лично: бил съм доволен, без да съм го съзнавал. Все по-голям добив на надежди е давала нивата ми. Прибирал съм ги, засявал съм пак надежди и когато ми е било свито сърцето, съм гулял с тях. Докато натрупам твърде много надежди, че да имат общо с действителността. Само са пълнили складовете на съзнанието ми. Карали са ме да ставам нощем, да проверявам катинарите, да вдигам високо фенер и да оглеждам за съмнителни сенки. Поставял съм заради тях капани за мишки и други гризачи, а такива из блоговете (от където най-често вземах посев за надеждите си) - колкото щеш. Неусетно съм станал мързелив. И съм заживял в измама. Възможно най-тежката за един автор: че е открил себе си, своите читатели, своя смисъл и изпълнява своя житейски дълг.
Продължаваме поредицата, която една главна редакторка сполучливо нарече - „учим конкуренцията на бизнес". Смятах да не засягам тази тема, но последния месец получихме множество писма на тема - „аз съм на 2Х години, написал съм един роман, проявявате ли интерес да го издадете?".
Това трябваше да е дългоочакваната статия как се рекламират книги. Но се оказа, че докато стигнем до нея, се налага да се обяснят множество грешки при оформяне на книгата, допускани от авторите. Тук, естествено, имаме предвид книги предназначени за  продажба в книжарници, а не за раздаване в приятелско-роднинска среда. Ще приемем, че произведенията в книгата са вече уточнени, избрана е корица и ще акцентираме в/у грешките допускани в цялостното оформление на книгата.
Много от авторите нямат никаква реална представа за печатния процес. Тук ви предлагаме един фоторепортаж за това как се печата вестник. Книги се печатат по подобен начин. Само машините са по-малки и има процес на лепене на колите.
Как го правят - съвети към интернет автори, които искат да популяризират своята новоиздадена книга. Предлагам на вашето внимание събирателна преводна статия на материали от автори в hubpages.com
Години говорим за това. Посочваме всички грешки и отново, и отново. Запомнете - преди някой да вникне дълбоко в съдържанието, външния вид на текста ще го привлече или отблъсне. Все пак по дрехите посрещат, а калиграфията не е случайна наука.
Има голяма неяснота сред авторите какво точно прави редакторът и какво да очакват от него. Това създава множество проблеми, разминавания в очакванията и най-вече взаимни обвинения за несвършена работа. Затова ще се постарая да опиша няколко от най-често срещаните грешки при работа с редактор.
Дял трети Защита на авторското право и на сродните му права Глава дванадесета Гражданскоправна защита
Дял втори Права, сродни на авторското право и други особени права
Това ли е вашето поприще? Ще ставате ли писател, или ще си графоманствате? Можете ли да отсеете най-ценното от критиките, а другото да запратите където му е мястото - в раздел „Арменския поп"? Ще намерите ли сили да продължите да пишете и ще имате ли какво да кажете на хората? Ще оцелеете ли след като най-съкровенното, душата ви бъде разпъната на кръст, анализирана и каталогизирана, преобърната до дъно? Със сигурност загрижени граждани ще ви се обаждат, да предложат лекарство за вашата болест...
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси