Петя Лалбонова - стихове

Петя Лалбонова

Хаосът отляво

Подредила съм си всичко - листите,
и химикалките, и джунджурийките.
Почти си подредих и мислите.
Останалото пиша на хартийки.
Събуждам се във точен час,
обядвам в два, вечерям в седем.
Прибирам се след работа у нас.
Часовникът ми винаги е верен.
Дори в програмата, за седмица напред,
догоре всичко е претъпкано.
Подредена съм. И всичко е наред.

Отляво само малко е разбъркано.

 

Бягство

Понякога ми се приисква да забегна -
далеч от всичко и от всички. В някой край,
където има само птици във зелено,
където има само въздух и трева.
И да захвърля всички мисли и дилеми,
за да остана само тяло и душа.
А времето ми - цялото за мене.
И звяр самичка да опитомя.
Понякога ми се приисква да забегна
и да започна отначало. Ала нямам време.
А ако можех, вече щях да съм далече -
далеч от себе си. 

И още по-далеч от тебе.

 

Подробности

Благодаря ти, че не ми звъниш.
Без теб се чувствам по-добре.
Преосмислих всички грешки
и взех живота си в ръце.

Захвърлих общите ни вещи,
Забравих всичките ни спомени.
Сега се чувствам толкоз свежа!
Добре, че казахме си „Сбогом!“.

Мерси, че вече спря да пишеш
и не идваш във дома ми.
Дори не искам да те виждам
на снимка, камо ли в съня ми.

И слава Богу, че изтрих те
от ежедневните си мисли.
Бих казала, че съм щастлива,

... ако изключим, че ми липсваш.

 

Не си го казахме

Взаимно сякаш с теб се утешаваме
с онези (уж случайни) диалози:
— При тебе нещо ново за разправяне?
— Все още ли си сам? 
— А ти с кого си?

И някак си олеква, като знаем,
че по-добър от теб не съм видяла
и по-добра от мен... Ала си траем.
Повярвахме ли истински в раздялата?

Личи ни, тайно носим си надеждата,
че времето ни още не е минало.
Преглъщаме и думи, и копнежи.
Но има нещо малко, неизстинало...

И нещо трепва, насред всяка среща.
И куп въпроси, след "Довиждане!"
Усещаш ли? Кажи, че го усещаш!
Дано и този път не е привиждане.

 

Ако реша да се върна

Не трябва пак да се връщам
там, откъдето избягах.
Там, където дълго прегръщах
и ръце със надежда протягах.

Там, където вечно е зима
и вечно е мрачно и пусто -
място само за себе си имаш
и нямаш нужда от моите чувства.

Но макар да разбирам нещата,
знам, че някога, някак внезапно
ще ме люшне към тебе съдбата
и ще ме върне обратно.

Ще се срещнем на същото място,
ти ще носиш същата блуза.
Ако тръгна към теб със целувка -
подай ми едната си буза.

 

НеБе красиво

Дъжд съм - ноемврийски.
От прозореца ме наблюдаваш.
Излез! Не ти ли стиска?
Излез да ми се наслаждаваш.
Скоро си отивам –
небе красиво само.
Не бе красиво с мене.
И няма да остана.
Скоро ще съм капчица
на двора ти. На люлката.
След дъжда ще има слънце.
А ти ще сложиш пак качулката.

 

Предпролетно

На две - на три си сгънах всички мисли
и нова страница отворих в паметта.
Напролет все по-шумно се разлиствам.
И все в по-приказни цветя.
Красиво ми е, пърхащо и нежно,
почти като във приказка на Шарл Перо.
Но аз съм героиня безнадежна
и сто истории побирам във едно.
Красавица и звяр съм. И часовник.
И Пепеляшка съм, и тиква и пантоф.
А под магарешката кожа с дъх притоплям
ту изискани блюда, ту гнил картоф.
И чизмите си сменям с котарака,
червена шапка слагам в тъмната гора.
С вълка сме "партийка" и той ме чака
за биричка - на пейка пред Съда.
Такава съм. Напролет се разлиствам
във най-красивите и приказни цветя!
Но най-прекрасното е, че все още искам
да цъфтя пред твоята врата.

 

Парфюм

Не са мои косите по пода,
нито втората четка за зъби.
Преди мен друга тука си водил.
Дали е друга или няколко други?

Знам, такива сме. Имаме минало.
Но дали съм ти аз настояще?
Или друга тука заспива,
когато си тръгвам (за щастие)?

Сега целувай, обърни ми представите!
Подари ми свойто безумие!
А след мен, изпери си чаршафите,
че ще ти пречи парфюма ми.

 

А трябваше да си мълча

Разказах ти за дългите си нощи
(от късите съм нямала отдавна).
И за чувствата разказах още.
И за това, което ми остана.
Разказах ти за празните недели.
Разказах и за пълните очи.
Разказах от какво треперя
и от какво така ми се мълчи.
Разказах ти за малката измама,
в която вярвала съм от сърце.
За туй, което искам, а го няма.
За твоите и моите ръце.
Разказах ти за тихите тревоги.
Разказах ти за малките мечти,
и че понякога пред теб не мога
да казвам някои неща в очи.
Защо ти бе да знаеш всичко?
Нима от истините полза има?
Разказвах, без да ти спестявам нищо.

А трябваше да съм добра лъжкиня.

 

Ваксина

Ваксинирана съм срещу чара ти.
И срещу широките ти рамене.
Няма как отново да се хвана.
Голяма съм. Не съм дете.

Дистанция пази. Далече!
На два-три метра минимум от мен.
Безсмислено е да ме тестваш вече.
Сложи си маската и хубав ден!

Отдавна имам топ имунитет.
Преболедувала съм те изцяло.
Откакто заразих се с теб,
Самата аз съм антитяло.

Ваксината успешна е при мене,
но с мъничък ефект страничен –
всеки път, когато те погледна,
за три секунди във ума си те събличам.


Аз съм Петя и пиша. Защото не всичко е за казване.

Родила съм се бързо. С нетърпение за живот. От тогава до днес съм такава – обичам движението, динамиката, обичам да ми се случват неща и не понасям скуката. Не ми се и налага, защото имам особена аура, благодарение на която около мен постоянно се случват странни и почти невероятни неща. Ако има един луд наоколо, той непременно ще се лепне за мен. Просто привличам лудостта. И дори вярвам в нея. Също както и вярвам, че още един чифт кецове никога не са излишни.

Аз съм хаос. Пълен.

Подреждам се и се разбърквам постоянно. Правила съм го толкова много пъти, че вече владея хаоса до съвършенство. От малка раста с твърдото убеждение, че съм родена под щастлива звезда и имам поне една магическа сила. За първото вече съм сигурна, че е вярно. За последното все още не съм изгубила надежда.

Търсих се.

В нещата, които ме вълнуват. А те са много – музика, рисуване, дизайн, маркетинг, реклама, философия. Накрая разбрах, че съм навсякъде. Навсякъде, където искам да бъда и където искам да се открия.

Можеш да ме откриеш и ти - във фейсбук страницата Петя Лалбонова – Хаосът отляво.

През годините бях отличена в няколко конкурса за поезия:

2006 г. - IV място в Националния конкурс „Любовта в нас“

2015 г. - „Жената - любима и майка“ - публикация в юбилейния поетичен сборник

2021 г. - „Поетите Live“ – избор на журито за участие в издание, посветено на любовта

2021 г. – I място в конкурса Национална литературна награда "Бианка Габровска"

Сега съм тук. И продължавам да пиша.


2021-12-01 | Прочетена: 244