2084. Владимир Левчев. Михаил Неделчев. 19.00 часа. 21.04.09г.
Зала „Академия" ме посреща хладно-празна. Само няколко души се разхождат тихо и разглеждат произведенията по стените.
Постепенно всички места се заемат. Около петдесет души. Настоящият литературен елит на България. Не познавам нито един от тях.
Акустиката в залата е лоша, но Михаил Неделчев започва своето слово. В двадесет минути се опитва да представи новата книга на Левчев. Жанрът не е неговият тип, нито пък мрачното съдържание. Но го прави. Заради Левчев. След нанесените от Михаил Неделчев щрихи, авторът трябва да ги запълни с цвят и смисъл.
Публиката го приветства с аплодисменти. Гласът му отеква в залата. Част от гостите прелистват книгата му - вече са си я купили от симпатичната жена до вратата.
Няколко души са вперили погледа си в автора и попиват всяка негова дума. Или поне си дават вид, че е така.
Двама - трима оглеждат ситуацията около себе си.
Имаше и такива, които тихо се измъкнаха.
Постепенно тази премиера се превърна в час по четене. Няколко реда от 2084, после малко поезия. Уж някак естествено и непринудено, но по-скоро разпиляно и безцелно. Бях изчела голяма част от поезията на Владимир Левчев. Попаднах и на хубави (по моя вкус) неща. Но...
Авторът уби
своята поезия.
Със
своето четене...
Мисля, че не мога да кажа по-добри неща. Ще завърша с думите на М. Неделчев:
„Вярвам, че тази книга ще бъде четена. И че ще ни причини неприятности..."
Прочетена от 2287