Любовта е сила
Любов - Ювелирно Богатство От Време!
Юзда – върху Злото, заляло Света.
Безкрайна – Надежда, която да вземем.
Обичайки – правим Земята добра.
Възможност – за прошка, за път след Потопа.
Тържествена клетва – пред себе си. Дар!
Активно съжителство – с чувства дълбоки.
Емблема – на всичко, което си дал!
Съдбовният смисъл – закотвил Живота.
Издигал устои – и робство рушил.
Лети Вечността – не приема застоя!
А в нея – Любов, извисява Души!
Аз и Ти
Моя пареща болка! Защо
си превита молитвено в храма?
Всички Дяволи питат с какво
съм заслужил аз Обич такава?
В този Свят – на обети голям,
ти несбъднато щастие чакаш.
Аз съм скитник, развейпрах и сам...
Не умея дори да прощавам.
Ти измолваш за мене дъжда
от очите на злобните хора.
Аз надеждата топла държа,
като свещ, пред сърдита икона.
Зная, грешен е прашния път.
Побелях – да се блъскам сред болки.
Неизказани думи кървят.
И Поета превръщат в бездомник!
Аз не искам такава съдба
за душата ти – лесно ранима.
Затова, като гроб, ще мълча!
Виж, воала на здрача ни скрива!
Не отмествай от мене очи!
Аз не зная и как да се моля.
Все се борих за чужди мечти.
Ще остане ли време за своя?
Моя Обич съдбовна, иди
да създаваш с някой друг спомен!
Бог реши, че у мен ще гори
от стиха неугасващ, див огън.
Сърдечни измерения
Този Космос е в мен -
тъй дълбок и безкраен,
осветен от плеяди звезди!
Някой ден, някой ден -
ще успея навярно
да разкажа за него... А ти?
Ще си спомниш ли как -
от прашинка в окото -
се превърна в мой спътник любим?
След първичния взрив,
вече знаех какво е -
дъх до дъх – в светъл плам да горим!
Как се ражда от нас
нова, чиста Вселена,
пренаселена с ярки Слънца!
Побеждава Любов
всяка делнична сфера -
преоткрита е в много лица.
Те трептят в скъп синхрон
и създават пак Бога,
от рояка красив – светлини.
Този Космос е в нас.
И сърцата ни могат
да са в орбита – двойни Луни!
Любовна нощ
Нощ пълнолунна.
Песен без думи.
Някой настрои клавира ѝ тих.
Звън на китара
леко прокарва
полъх на вятър през краткия миг.
Стих ли? Сърце ли?
Лист ли трепери
в късната доба на краен квартал?
Ситните стъпки
обич закърпват.
Разрез от рана луната събра.
В тъмното светят
два силуета -
звездни контури на малкия град.
Нощ като тази
Времето пази,
за да засити нашия глад!
Споделена светлина
Светлината е Дар,
който Бог ни е дал.
Подарил ни е път и посока.
И от Времето взел,
като нишка, сюжет -
да го следваме с Вяра дълбока!
Той стои между нас –
в труден, в радостен час
и невидимо става утеха...
Всяка болка и гняв,
всеки порив богат -
имат цвят, отличителна дреха.
Светлината струи
от Душата, дори!
Всеки прилив на Обич е неин.
Няма беден, богат.
И без дом, и с палат,
просто, тя в сърцата ни тлее.
Затова си длъжник -
да помогнеш и ти
щом те спре някой ден нищетата.
Бог е в теб! Ти тръгни
през трънливите дни.
Сподели като хляб – Светлината!
Моето изречение
Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.“
Йордан Радичков
Пиша своето изречение...
вече толкова много години!
Объркват ме – думи обречени
и многоточия пиперливи.
Пълня го като шарена стомна -
с изворна Обич, с биле омайно.
Душата ми – боса, огнена,
лежи на самодивска поляна.
Търси от белите маргаритки -
нещо като ново пророчество.
Свети слънце – тихо, усмихнато.
И въздъхва Земята... Почва се!
...........
Пиша своето изречение -
с думи събирани с мисъл за лек.
Ако бъде четено, помнено -
нека звучи просто: „Аз съм Човек!“
Прочетена от 1190
Нося името на полското цвете, по което хората предричат Любовта.
Живея и работя в прекрасния град Видин. Член съм на Дружеството на писателите във Видин. Моите стихове са част от усмивките на Времето край великата река Дунав. Поетичните им следи – като речни камъчета, изграждат мозайката на дните.
Създавам Светове - от гамите на съвремието, от римите на звука – в чувства, мисли и настроения. Затова моят авторски псевдоним е Gamarima.
Издала съм една стихосбирка „Невидимата нишка“ през 1998г. Пиша различни видове поезия – както за възрастни, така и за деца. Имам много участия и награди от литературни конкурси. Особено специална за мен е Националната награда за литература „Бианка Габровска“2022 г. на Фондация Буквите.
„Сърдечни измерения“ е книга за Космоса на човешката Душа. В нея – Любовта е основен мотив за развитието и извисяването на хората.
Какви са въпросите и отговорите по този път? Открийте ги – в стиховете и в себе си!
Моето творчество може да намерите в личния ми профил във Фейсбук, на страницата ми „Гами и Рими – стихове от Маргарита Петрова – Gamarima“, на специалната страница на книгата „Сърдечни измерения“, както и в групата ми „Gamarima и приятели“.
Вярвам, че Словото има сила да промени Битието и Съзнанието.
За мен – Поезията е начин на общуване.
Това е мисия, която заслужава да се отстоява до край!