Автори на Български издател

Стихове от Катрин Федина

Катрин Федина

Пристигане 

Изпитвам цялото ти нетърпение 
и радостта, 
непобедимото вълнение
за принадлежност, 
неспособността 
да изпиташ даже малкото съмнение, 
че си пристигнал 
след толкова лета.
Усещам самотата ти
огромна 
като катедрала, като ад,
а малките ми рамене в стомна
я носят през объркания свят.

Проглеждане 

Лошото време напомня за тебе
и легендите, всички семена под снега,
мъглите, сланата, планинските гребени,
заспалите птици със мъдри сърца.
В тъжните облаци виждам очите ти,
електрически взряни в дълбоката шир,
в необятна прегръдка на голите клони,
на зимата бяла в акварелния мир.
Душата ми цяла се слива със тихото,
с измълчаните истини в нашия свят,
аз преди тебе не знаех, наистина,
колко без обич за всичко си сляп.


Чудо 

Ако някога угасне между мен и теб това,
което днес държи ни будни нощем,
вярвай, значи друго в нашите сърца,
от тази наша обич ще покълва още.
Вярвам не единствено в пожарите, които
устните ни пресушават още слети,
а в чудото, най-рядкото, митичното -
че от жаравата се раждат феникси.

 

Дали

Бегълци обичала съм дълго, 
познавам стъпките им в тревата, 
бързат ужасени преди съмнало
при знак, че живи са сърцата им. 
По стръкчетата мога да отгатна 
дали когато тази сутрин рано
си опитал да надбягаш слънцето 
нещо в тебе се е колебало. 
Дали в зеленото си спрял за малко, 
скрит от своя собствен поглед, 
объркан от непоносимо жалкото, 
от пулса на завърнал се от гроба. 
Дали разкъсвал си тревата,
както своята душа си късал,
дали от мъжкото ти съзаклятие 
една сълза в земята е покълнала. 

 

Нужда 

Имам нужда да зная, че си истина, 
че съществуваш и живееш в този свят
и даже да не мога да те стигна,
възможното да диша между нас.
Имам нужда от сърдечния ти ритъм,
с Дявола и с Бога, ала жив,
и даже да не мога да те имам
земята ще е друга с този мит.
Имам нужда от тревожните ти дири,
от струнното трептене на гласа,
и даже да не можеш да ме стигнеш,
с надежда да отлагаш вечността.  

 

Промяна

Непонятна днес е утринта, 
уж е лятна, а е тъжна, 
нагазила до колене в дъжда, 
сякаш, ей така,
събудихме се с нова самоличност
и се прощаваме със старата,
с болката – онази хитрост, 
която не можа да ни спаси. 
И на никого през ум не му минава
слънцето да съживи. 
Сега е време за раздяла
и за среща без да сме готови. 
Усеща се като сковаване
в трошените ни кости.
Истината наболява
на времето с промяната. 
Само остани!...
Само не побягвай!... 
Мисля, че душата ми
отдавна те познава.
Навярно си те спомням
без с теб да съм играла
в малката си детска рокля.
Не се плаши...
Децата винаги побягват
през глави,
за да останат 
чудовищата живи.
Нямам нужда от къща на дърво. 
Небето ще се приближи
при тези, които 
не избягат.

 

Предопределеност

Стъпалата ми ще бъдат тихи,
раменете ми - без дрехи, 
устните ми - мълчаливи, 
а очите пълни с тебе.
Вечерта ще бъде упоена, 
ръцете ми като тревите леки,
душата - предопределена,  
извивките - солени.
Дишането е  усилие,
сърцата ни – разкъсани, 
устните ти – хищници,
ръцете ти – на рамене ми.
А вечерта е провидение. 
Времето – лъжа е. 
Очите ни – обичащи.
Душите ни – спасени... 

 

Копнеж 

Лодки с рибари в морето нагазили
щурмуват безкрайността,
в ръцете си носят мрежи на паяци
за улов на свойта душа.
Пада нощта като гърло на мида,
погълнала всеки лодкар,
който наужким е тръгнал за риба,
за да скрие колко е сам.
Всеки път, щом в морето се връща,
ще търси с лодкарския фар
своя пулс, както бисер се търси
оня копнеж да си цял.

 

Величие

Както Мърквичка рисува ръченица,
искам тебе да опиша. Искам,
устните ти мъжки, върху листа,
завинаги да запечатат Винсент.
Боите да превърна във мастило,
времето да разтопя, когато липсваш,
душите да си разменим от близост
във великото изкуството да обичаш.

 

Игра

Искаш ли да шепнем 
тихо във гората 
тази нощ по светлото
на лунната снага,
да събудим птиците 
потънали в гнездата,
да разрошим плитките
на мократа трева,
да легнем във откоса 
на пулса си пределен
и да чуе даже космоса
човешкото сърце.

 

Лято 

Солта ми отива
и твоето рамо, 
и жега попива
в мойто коляно, 
и твоята ревност
от лятото смело,
и моята нежност
в твоето чело.

 

Близост

Навярно да обичаш отдалеч 
е лесно като да сънуваш, 
измечтаваш някого и днес 
денят ти прашен става хубав. 
Иконите обичат се така -
с ореол на Леонардо, с усмивка,
няма го бита, в който на крака
никога не става Мона Лиза. 
Няма я умората и слабостта,
които прозаично ни повалят,
когато свърши работа света 
и всеки в свойта участ ляга.
Нима е истина възможността
обикновен човек да се обича
всеки ден, а не във вечността,
без украшения и без Месия?
Близостта е страшна затова,
че за разлика от Мона Лиза
с теб сме смъртни същества,
които често в ада слизат. 
Ала има нещо гнило – ей така
живота си да изсънуваш,
да не литва никога ръка
към тебе и да те целуват.
Навярно тъкмо във това 
е изпитът огромен и човешки –
да успееш да обичаш в близостта,
с която геният рисува с четки. 

 

Прочетена от 1013

Биография

Катрин Федина е родена в гр. Сливен през 1989г. След обучението си в Гимназия с преподаване на западни езици „Захарий Стоянов“ в родния си град, завършва последователно магистратура по „Право“ към БСУ, гр. Бургас и „Приложна психология“ към ПУ „Паисий Хилендарски“, гр.Пловдив, а към момента разработва дисертация в областта на „Управление на човешките ресурси“ към ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“, гр. Велико Търново.

Автор е на три стихосбирки „Гоблен от светулки“, „Спомен за същността“ и „Късче живот“.  С писане се занимава още като ученик и бива част от творческия кръжок на поетесата Евгения Генова в гр. Сливен, която е и сред първите, които подкрепят развитието й и оставят значима следа в творческия й подход. В последствие последователно редактори на нейните книги са поетите Сава Пеев, Кети Бозукова и Кристиана Добрева-Станкова. Като студент участва в списването на университетски вестник към БСУ, публикувайки своя поезия, репортажи и интервюта.

От ученик и до днес е доброволец към Областен съвет на Български Червен Кръст, гр. Сливен, където започва да се занимава с провеждане на обучения на доброволци по различни теми, тяхната мотивация и привличане на обществеността към значими социални и здравни теми.

По настоящем Катрин вече е лектор с над 15 години опит в консултиране и подкрепа на служителите в различни сфери – социална, корпоративна, образователна. Провежда фирмени, индивидуални и групови консултации по теми, свързани с лидерство и екипност, успешна комуникация, разрешаване на конфликти, превенция на професионалното прегаряне, удовлетвореност на служителите и щастие на работното място, мотивация, иновативни подходи в работата и други.

Работи като консултант по различни проекти за развитие на персонала във фирми и държавни институции и като лектор в образователната среда. От 2022 г. е лектор на РААБЕ България.

Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси