Тръгнах леко притеснена за Пловдив. Шега ли е да бъдеш част от Базара на нови български книги? Отговорността е повече от голяма. Но още на Централна автогара в София творческата суматоха около доуточняването на дребни детайли в сценария ме успокоиха. Явно не само аз се вълнувах от предстоящата среща.
Градът на Тепетата ни посрещна със замайващ липов аромат и слънце. Сякаш и той се беше приготвил да посрещне творци от различни краища на България и им даряваше сладка прегръдка.
Атмосферата в Историческия музей бе изискано-романтична. А двете водещи, Ила и Зина, с раздвижен сценарий и умение за импровизация създадоха ведро настроение. Рециталът по избрани стихове от Антологията любовна лирика - първи том доказа още веднъж какви прекрасни стихове се публикуват на страниците на сайт "Буквите". Мъжкото присъствие бе също впечатляващо. Петър Апостолов разби предразсъдъка, че мъжете не можели да рецитират любовна поезия.
Пъстра бе палитрата на талантливи творци, представящи свои книги. Различни като стил и начин на претворена реалност в творчеството си бяха и наградените пловдовчани от конкурса "Жени и вино, вино и жени". Мъжкото светоусещане на Кирил Кирилов бе деликатно допълнено от нежната лирика на Евелина Кованджийска.
Лариса представи своя поетичен свят, а Стефан Кръстев отново се опита да убеди всички, че бъдещето е на електронните книги. Яким Дянков освен свои стихове представи и книга на талантливата Валерия Тодорова, чиято кратка сатирична проза предизвика горчиви усмивки. Ина Крейн запозна слушателите със своя сборник къси разкази"Балкански ветрове", а Геновева Цандева стопли душите с изпятата си поезия. Свои стихове чете и пловдивската поетеса Бианка Габровска. Приятно впечатление направи и поезията на Мария Илиева, в която се преплитаха емоционални полюси. Адриана Зарева освен своята книга"Падаща звезда" представи подобаващо и книгите на Невена Митева и Слава Христова. Как съжителстват физика и поезия стана ясно от великолепните стихове на Розалия Александрова. Стефан Стефанов взриви залата от смях със своите стихове, пълни с горчива ирония към всичко, което става около нас сега.
В тази творческа вечер и трети Стефан импровизирано се появи на сцената. Оказа се поет с китара, който покори всички с песен за лодката.
Последвалото писане на автографи и закупуване на книги отне половин час. Читатели и пишещи се запознаваха, коментираха и си пожелаваха „До нови срещи".
Естествено, след официалната част, всички се отправихме към заведението „Пасифик", за да довършим започнатите разговори в музея. Много смях и весело настроение изпълниха вечерта. В ранните часове между нощта и утрото Петър разказа „жестоки" приказки, които ни замислиха за богатството на родния фолклор и неговта непреходна мъдрост.
Влакът, за съжаление, не закъсня. Но ние не се сбогувахме, а си казахме само „довиждане" с Пловдив, където оставихме не само читатели, а и приятели. Колелата сънно ни унасяха и приближавахме София. Беше изминал един прекрасен ден за българското литературно изкуство и аз бях част от него с още много други творци. Все още има надежда да се преборим с еснафщината и профанизма щом има такива дни, а и още подобни предстоят.
Прочетена от 2206