Влизам в културен център Люлин, който очаква гостите на още една премиера на книга. Елегантна дама в явна сценична треска подрежда красиво масата за лек коктейл. Дава последни нареждания на ангажираните с организацията близки хора. Вълнува се и това е естествено. Тя е авторът Евелина Стефанова. Залата постепенно се напълва с приятели и почитатели на литературния салон и самата Ева. Звучи нежната музика на френски шансони.
Пред микрофона застава водещият Димитър Милов, обещава накратко да сподели богатата житейска и творческа биография на авторката. За няма и 40 минути, по неговата шега той разказва, че обичаната от присъстващите Евелина Стефанова е на първо място учител, а заедно с това общественик, литературен критик и преводач. Думата взема натовареният с представянето Александър Михайлов. Той се вълнува, защото е повече поет, отколкото критик и защото е много близък приятел. А книгата „Насрещни ветрове" е лична изповед и дневник на един живот. Поетът споделя колко труден и значим жанр е всъщност дневникът и дава примери от световната литература. След това говори за композицията на книгата. Преразказва моменти, които са го впечатлили и представя някои от героите от своя гледна точка. Говори за силните страни - актуалност, преплитане на теми, възпитателно и познавателно значение. Така е усетил „Насрещни ветрове" Александър Михайлов.
Идва ред на самата Евелина Стефанова, която е развълнувана. Едва прикрива, а дали е нужно, сълзите в очите и потрепването на гласа си. Извинява се. Споделя, че това е книга писана през целия и живот и цитира думи, които са я водели при подготовката и издаването на книгата: „Човек не трябва да бяга от истината". Чете няколко откъса, които са и скъпи. Получава аплодисменти от публиката. Въпроси няма, но пък и отправят пожелания и похвали, подаряват и цветя. Накрая кани всички на чаша вино и приготвени с любов от собствените и ръце баница и питка. Светлана Йонкова взема китарата, а Краси Маджаров засвирва на акордеона си валс. Танцува Евелина Стефанова - това е нейната вечер - пристанище след насрещните и ветрове. Никой от гостите не иска да си тръгне, но вечерта напредва. Едно пораснало момиче (дъщерята на писателката), моли Светлана за песен, запомнена в детството. И песните и разговорите се пренасят пред културния център, напук на съседите и чалгата.
Така се разделихме следпразнично с Евелина Стефанова - а желаещите да прочетат личния и екземпляр от книгата се записваха в списък. Защото изданието се доставя само по интернет от САЩ, където е издадена.
Че „Насрещни ветрове" е споделен живот няма съмнение. Какво ще е мястото на тази книга в нашата литература ще покажат времето и читателите. За сега ни остана удоволствието от празника на представянето и.
Прочетена от 1904