На 10/03/2010 г., въпреки снега и не съвсем топлото време, Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий" в квартал „Модерно предградие" събра отново почитатели на силната мъжка поезия на Агоп Каспарян за ново представяне на неговата книга. Инициатор и водещ на събитието беше писателят Георги Михалков.
Програмата започна с музикалния дует Роза Генова и акордеониста Кирил Василев. Така, музиката и поезията си подадоха ръка за пореден път.
След това, самият Георги Михалков взе думата и сподели краткия път, който е изминал до „откриването" на поезията от Агоп Каспарян. Първата крачка към това е била литературния сайт „Буквите" и отзвука за официалното представяне на „Разголване". Следващата стъпка е била с помощта на преподавателя по пиано към читалище „Св. Св. Кирил и Методий", Красимира Минева. Дамата, която е направила нужното, за да могат един белетрист и един поет да се срещнат за съвместно представяне на българското слово. Среща, която е довела до взаимното им опознаване по единствения възможен за двама творци начин - тяхното творчество.
Прочитайки станалата ни любима притча за двата вълка, Георги Михалков направи плавен преход към един обстоен анализ на темите, които Агоп Каспарян засяга в своята стихосбирка - животът, надеждата, младостта, самотата, семейството, смъртта. Георги Михалков подчерта най-важното в поезията на поета - липса на клишета, създаването на собствен свят на емоции и размисли и накрая, но не на последно място, умелото владеене на изразните средства. Всичко това, подкрепено с примери от стихотворенията, които присъстващите в залата шепнеха заедно с писателя.
След това, редакторът на книгата - Адриана Зарева - ни напомни, че единствения случай, когато тя е готова да се заеме с редакцията на стихосбирка, е да намери онова малко зрънце, което стяга за гърлото, което кара сърцето да се разтупти, което замисля. У Агоп Каспарян всичко това е по много. Тя също прочете някои от нейните любими стихотворения от стихосбирката.
Съвсем естествено, г-жа Зарева даде думата и на издателя на стихосбирката - Иван Богданов. Той сподели, че докато е работил по нея, е хранил добрия вълк. Това, според него е, защото издатели има под път и над път, а поетите, като Агоп Каспарян, не са много.
Самият автор ни прочете част от своите стихове. Всички знаем, че той плаче, когато чете тези, посветени на Звездичка и Стъпчица. Този път се въздържа, но вълнението в гласа му остана, докато ни напомняше защо ще се обеси в понеделник сутрин - спокойно, това е само метафора, изразяваща първоначалното му притеснение дали ще има достатъчно читатели (факт, че сме много), след издаване на собствена стихосбирка - и други важни моменти от живота му, прелели в рими. За присъстващите беше интересно да научат, че творческият процес у него е спонтанен и когато се ражда стих, той го записва без значение дали е в болница, очаквайки изписването на съпругата си; дали чака тролея в 6 часа сутринта; дали пътува в трамвай. За да пише, той има нужда да го почувства. „Иначе, не се получава".
След като официалната част приключи, всички имахме удоволствието да се почерпим около елегантно подредената шведска маса. Времето, когато творци и любители на поезията можеха да разменят мисли, а тези, които още нямаха в библиотеките си стихосбирката, да получат автограф от автора.
Така приключи още един празник на българската поезия.
Прочетена от 2167