Няма по-подходящо сравнение за представянето на книгата „Рокля за двама" и горещите латиноамерикански танци, с които бе открита вечерта. Книгата е на двама автори - познатият лиричен поет Владо Любенов и встъпващата за първи път на писателската сцена - неговата съпруга Габи Генчева. На 12.05.2010 г. зала Надежда в столична библиотека едва събра желаещите. А красивите салса и ча-ча в изпълнение на европейските шампиони Алфредо Торес и Жужа само допринесоха за сгорещяването на атмосферата. Така както салса не може да бъде изпълнена само от единия партньор, така и новият литературен тандем Владо и Габи встъпиха в своята непривична за сега роля. Освен като брачни партньори, освен като адвокати колеги по професия да споделят и писателското перо. Нова успешна двойка, така ги нарекоха Георги Константинов, Димитър Танев и Виолета Инева, представяйки свои малки записки по време на работа по книгата. Защо „Рокля за двама", а не панталон за четирима, например, се пита Г.Константинов? Отговора може да се намери в книгата. Но Владо все пак повдигна леко завесата и разказа за първия разказ от тази поредица. По действителен случай - намерена булчинска рокля, захвърлена до кофите за боклук. Така както двама души стъпват в свещен брак и булчинската рокля е символ за нов съвместен живот, така и жизнения им път не е осеян само с рози. Накрая остава винаги единия партньор, помъдрял, изпълнен със спомени и с неизбежно наближаващ край.
Не случайно героите в книгата са възрастни хора или още невидимите, по думите на В. Динева, които може би вече са дали своята дан към земята, но с които вървят и спомени, от които всеки човек има нужда. Тя сподели развълнувано, че тези хора особено от разказа „Клизматична история" могат дори да се сравнят по силата на вътрешния си дух с някои от героите на Ив. Вазов и Ел.Пелин. Г.Константинов констатира, че трудно се пишат разкази от двама различни по-характер хора, но книгата е факт и за много от приятелите на Владо и Габи е трудно да различат кой какво е написал. Получила се е интересна книга с невероятна симбиоза и независимо, че жените автори се отличават с по-голям усет към детайла, в тази може би е обратното. И не случайно. Владо има няколко стихосбирки, в които проличава неговото деликатно усещане за живота.
За книгата говори и Димитър Танев като пръв читател на ръкописа. Да, според него се е получило две в едно. И за двамата неизкушени още в прозата и неизхабени от вестникарски прояви. Той посочи друг успешен тандем - братя Мормареви. А Владо и Габи са постигнали чудесен синхрон и книгата може да се нарече донякъде биографична. Текстовете се четат леко с поднесена точна характеристика на хора и съдби без излишно навлизане в подробности.
При представянето бяха прочетени разказите „Параклис", „Старият адвокат" и „Мучо". В „Старият адвокат" най-плътно е уловен контраста между желание и задължение, между приятелство и омраза, между млад и възрастен човек, между невъзможна любов погубена в неизбежна адвокатска битка. Независимо от условията да живее в мир със себе си, в този разказ старият адвокат си задава простичкия въпрос защо? Защо воюва? Само заради професията? Защо трябва на всяка цена да победи някого, като всъщност побеждава само себе си.
В книгата влизат 26 текста, оформлението на корицата е дело на дизайнера Николай Стайков. С нестандартния си външен вид, с етикет на дамска рокля и имената на двамата автори, книгата ще замисли всеки читател. Роклята не е само символ на женското облекло. Много от мъжете в историята са носили тоги. Още една символика - единство и борба в съвместния живот, единство на борбата между добро и зло, борба между омраза и любов. И всичко е неизбежно, но те със сигурност ще носят „роклята" си заедно докрай.
Прочетена от 1932