„ Отклонение „ на Блага Димитрова-един поетичен роман за женската душа, роман в който да бъдеш е по-важно, отколкото да бързаш, „бъденето” е надмогнало бързащата активност. Сюжетът е изчистен, един мъж, целеустремен, поставен като страничен наблюдател, отразяващ случването на женствеността, разцъфтяването на женската душевност, разказана в един дневник. Позволено му е да надникне в тъмната тайна на ирационалното, на него, безупречният, правилен, разумен, съвършен оратор…Едно отклонение му открива и пътят към нещо различно, към самопознание, близост и свързаност, отклонение, което дава смисъл. Като всички велики книги, това не е еднопланов роман, а роман откровение, саморазкриване, деликатен и тайнствен, като цвете цъфтящо само веднъж, тя кара да притихваш, да замълчаваш и припомня думите на Невена Коканова : „ Ела, седни до мен, порадвай се на слънцето и поне за малко забрави за вълците”. Но „Отклонение” е и роман, противопоставящ се на кухата и бездушна система, като цветето в ръката на умиращият Йовков войник.
Нима може една нежна, тайнствена, деликатна обич, да се противопостави на системата? Нима любовта, добротата и мекотата й ще надмогнат крясъка на бързащият магистрален бегач.
Любим ми е, понеже е текст поезия, в проза, която те грабва и те кара да я пиеш на бавни глътки, да се връщаш отново и отново към думите. А всъщност е нищо история- само една жена, само един мъж и вечната история за любовта. Отклоненията са спасителните горски пътечки, до голямата магистрала, скрита, тъничка, непретенциозна, по която можеш да вървиш само пеша, защото „ всички мои пътища тръгват от сърцето, за това не се надявам на лек път”
Прочетена от 739