1. Премиерите на книги имат една единствена цел – да продават книги!
a. На посетителите на премиерата трябва да бъде осигурена лесна възможност да закупят книги. Истории от типа – „ама има ги в книжарниците, купете си оттам“ са несериозни. Вие сте успели да събере ваши евентуални читатели на едно място. Не разчитайте на това, че те ще има време/възможност/желание да търсят вашите книги в книжарниците;
b. Сценарият трябва да бъде насочен към това – да убеди хората, дошли на премиерата, че тази книга си заслужава да я имат в библиотеката си. Не правете префъцунени сценарии, които да тръгнат да доказват колко голям (велик) автор сте. Дори и това да е така, хората са дошли да купят конкретната ви книга, а не да гледат как си галите егото за тяхна сметка;
c. Разбира се, не трябва и обратното – така и така сте дошли, кво ще приказваме, то всичко ясно, вземете си по книга и да ходим да пием;
2. На премиерите звездата сте Вие!
a. Направете сценария така, че всякакви допълнителни прояви, музикални изпълнения и прочие да бъдат съпътстващи
b. Не канете звезди. Въпреки надеждите ви, тези звезди няма да привлекат други хора (ако ги харесват ще отидат на тяхна премиера), но ще ви изядат ценно време от премиерата, говорейки общи приказки, които имат за цел да покажат колко велики са те, а не автора
c. Каненето на „известна личност“ (писател, литературен критик и прочие) няма да ви направи велик в очите на посетителите на премиерата, а само ще покаже несигурността ви да излезете сам на сцената.
d. Избягвайте скучни литературни анализи. Хората не ги слушат. В момента, в който се чуе типичната реч на литературната критика, всички автоматично изключват. Литературната критика е хубаво нещо, но мястото ѝ не е на премиера. Публикувайте критиката на страницата си и където се сетите, хората които искат ще я прочетат, а няма да разсеете премиерата. Не съм забелязал досега някой блеещ на събитието, след 3-4 страници сухи приказки да се е засилил да си купи книга.
e. Музиката трябва да бъде съпътстваща (в повечето случаи е добре само като музикален съпровод), а не основна част от премиерата. Преди години на едно представяне слушах в захлас как пее Калуди Калудов, от тогава го слушам с удоволствие, но така и не запомних нито автора, нито премиерата…
3. Документирайте всичко!
Живеем във времената на интернет и социални мрежи. Не всички имат възможност да посещават премиерите, но пък имат желание и време да гледат снимки и най-вече клипове в мрежата.
Ако сте организирали страхотен перформанс – рецитации, музика, речи е безМислено всичко това да остава недокументирано.
Наблегнете най-вече на видеото. Мрежата стана бърза, потребителите обичат да гледат видео. Заснемайте всичко, пускайте го като цяло и на отделни клипове в Тубата, Вибокс, Фейсбук и където се сетите.
Още повече, че сценария на една премиера е доста статичен като движение и снимките, особено за хората които не са присъствали, често изглеждат едни и същи – някой стои на сцената и чете…
Всичко това, естествено, има смисъл само ако имате желание да продавате вашите книги. Ако целта Ви е да направите едно литературно четене пред приятели или да се напиете с тях в кръчмата – горните неща са излишни.
Но си дефинирайте ясно целите преди да започнете! Повечето автори продължават да бъркат премиера на книга с литературен перформанс, последван от едно яко напиване
И никога, ама никога не правете коктейл/почерпка на самата премиера.
Това, първо ще обърка частта с даването на автографи, когато една част от хората ще се наредят за автографи, а други на шведската маса.
И второ – ще ви докара хора, които само обикалят премиери да се наядат. Повярвайте, има цяла организация.
Прочетена от 1041
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.