Гайтани вежди, снага топола

Видове книги според цветността

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Повечето автори нямат реална представа как се отпечатват книгите и си мислят, че всичко е като на малкото им принтерче вкъщи. Оттам идват много заблуди за това какво може да се сложи в тялото на една книга.

Има огромна разлика в стойността на цветния и черно-белия печат. Причината е, че за да се получи цветен печат, най-общо книгата минава 4 пъти през печатната машина (или поне през отделните валяци), като всеки път отпечатва само един от цветовете, за да се получи накрая цветен образ. Цветовете са известните CMYK (Cian, Magenta, Yellow, blacK).

Всяко цветно петънце на една страница – било колонцифра, било заглавие било само една точка прави печата цветен. Стойността също. „Ама то е много малко“ не е оправдание, няма как да се промени процеса на печат. Дори при все по-навлизащите дигитални машини, тази разлика в стойността се запазва. Освен това, цветния печат изисква специална, хромирана, по-дебела и съответно - по-скъпа хартия.

Важно: Ако нищо в книгата Ви не изисква използването на цветен печат, а искате да си сложите цветни заглавия, цветенца и меченца – по-добре си го спестете. От това книгата няма да стане по-продаваема, но определено ще стане по-скъпа.

Ако се налага да има цветни графики, снимки или нещо от този род, има възможност за така наречените „вложки‘. Най-общо това са определен брой страници – 2,4,8,16, които се отпечатват цветно и се влагат между страниците на книгата.

Другото важно нещо: Цветният печат е скъп при малък тираж. Това е така, защото има много повече подготвителни и допълнителни процеси от обикновения черно-бял. Няма как да си отпечатате петдесетина цветни книжки на дигитална машина и да сте конкурентни с останалите на пазара.

Повечето цветни книги са детски, печатат се в Китай и се печатат в тираж – най-малко един контейнер. И мен мечтата ми е да мога да издавам детски книжки в малък тираж, но при съвременните технологии все още няма как да стане.

 

Извън това други важни неща:

1. Картинките от Интернет не стават за печат. Освен, че вероятно не сте закупили авторските права и нямате право да ги използвате, повечето от тях нямат нужното качество да се отпечатат добре. Докато за екран се изискват 72 точки на инч (dpi), то за печат се изисква минимум двойно, а най-добре да са 300 dpi. За да Ви ориентирам – ако картинката е под 1 мегабайт, вероятно ще се отпечата назъбена.

2. В стихосбирките е хубаво да се използват графики. Самата структура на поезията е лека и подхожда на финия рисунък на графиките. Тежки снимки пречат, а цветни картини (вътре в тялото) размиват образа… Трябва да се остави на читателя сам да си представя усещанията, а не да му се натрапват от наложена картина. Всъщност – извън заглавията на разделите, употребата на картини е излишна.

3. Децата обичат да рисуват, запълват и изобщо се чувстват като съавтори в книгите. Затова детски книжки, в които има картинки за запълване, места за дописване и други подобни, изискващи участието на децата са по-търсени.

 

Прочетена от 984

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Песента на махалото
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси