Гайтани вежди, снага топола

Книгите, написани от автори любители, трябва да се четат от читатели професионалисти.”
Б. Переслегин

Вие сте написали най-страхотната книга в света. Поне във Вашите очи. И в очите на майка Ви, която, откакто я чете, всяка сутрин Ви прави закуска. Цялата рода също я харесва и семейният съвет решава, че написаното трябва да се издаде, за да чуе светът за Вас.

Предстои Ви първа среща с издател.
Как да представим книгата си пред него?

Много време се чудех на оплакванията на различни работодатели, че хората не са се научили да се представят добре на интервю за работа – нито подготвени документи, нито готовност за разговор.

При търсене „Google” извежда статиите ни начело в списъка на ключовите думи със запис „издаване на книга” и това провокира купища запитвания.

Оформят се три основни варианта:

  • Плахо писмо от типа: „Аз написах роман. Имате ли интерес да го издадете?” с вариации до: „Авторката е завършила Оксфорд и е подготвила за издаване вече четири романа.”;
  • Огромен, няколко мегабайтов файл, пратен по имейла или на CD-ROM (в последния случай донесен и лично);
  • И по-рядко случващият се, но по-екзотичен: Няколко папки с разпечатки, стоварени на бюрото;

Какво се случва с така изпратените материали? – Почти нищо! „Времето е пари” е актуален девиз и става все по-актуален. Дори и в издателствата, където имат специално назначени хора за целта, рядко възлагат да се анализира непроверен роман.

Какъв е правилният подход?

„По дрехите посрещат” не е само стара народна поговорка. Някога, в зората на демокрацията, известният рекламист Жак Сегела изненада новите лидери на СДС с обяснението, че за няколкото минути на телевизионния екран хората няма да оценят колко са умни, а как са облечени и как изглеждат.

Когато желаете да привлечете вниманието на някой издател, се водете от същите принципи. Помислете за книгата, която сте написали, като за стока. Тя трябва да се продаде и то на опитен краставичар.

Подгответе рекламни материали за написания текст. На Вашето писмо ще бъдат отделени първоначално от три до пет минути.

Напишете въвеждащ текст, който да привлече интереса за това кратко време.

 

Резюме на текста

Кратко резюме на случващото се в книгата – в рамките на страница. Не е важно да е пълно – ВАЖНО Е ДА Е ЗАИНТРИГУВАЩО. Мислете за него като за текст, който се слага на гърба на книгата – трябва да я продаде за краткото време, което се отделя за прочитането му.

Синопсис

Този термин се използва с няколко значения в зависимост от типа на произведението, но най-общо значи описание на действието. Тук вече може да се разпрострете върху няколко страници. Щом издателят е стигнал до него, явно резюмето Ви го е заинтересувало. В синопсиса трябва да опишете как се развива действието, сюжетните линии, завръзка, кулминация, развръзка. От синопсиса един издател ще разбере доколко можете да развивате сюжетни линии и да управлявате героите си.

Дали претрупвате нещата и дали Вие самите знаете кой, къде, кога и какво прави, или обратното, сюжетът е толкова плосък, че не се случва почти нищо.

 

Описание на героите (архетипи)

Кратки, до страница, описания на героите в книгата – външност, характер, действия. Речников фонд и използвани изрази – няма нищо по-глупаво от книга, в която всички герои говорят еднакво.

Всичко това в рамките общо на пет-шест странички – времето е пари, а за разлика от броя на издателствата, броят на пишещите се увеличава многократно. Само за 2018г. са издадени над 15 000 български книги. Книгоиздаването е невероятно конкурентен пазар. „Хубавата книга сама ще си намери читателя/издателя.” е много остарял израз – в момента печелят пробивните, а не талантливите.

Не забравяйте и творческата си биография. Няма нужда да описвате къде и какво сте учили и да изброявате всички сертификати – ако това определяше качеството на написания текст, компютрите щяха да са най-добрите творци.

Пишете за интересите си. Например – „интересувам се от история, за да напиша този роман в продължение на години четох източници в Народна библиотека”.

Посочете получени награди (не е важно дали са първи, важното е, че някой някъде Ви е забелязал).

Напишете и за харесваните книги/автори. Така, от една страна, издателят ще разбере, че не сте чел само себе си (често явление в последните години, за жалост), а от друга – ще придобие представа за литературните стилове, които харесвате, а вероятно и подражавате.

Пишете за себе си и комуникацията си с околните – ползвате ли Фейсбук, имате ли страница там, колко потребители са я харесали; имате ли блог, колко уникални посещения имате дневно и колко души средно четат всяка Ваша публикация. С една дума – опишете доколко сте известен. В настоящите дни известността продава най-добре и всеки издател би предпочел да заложи на автор, който вече си е извоювал име.

Вероятно ще срещнете много откази – особено ако това Ви е първа книга, а Вие сте решили да задминете по обем и брой герои многотомната сага „Колелото на времето”.

Вероятно първата Ви книга няма да бъде издадена за сметка на издателството, а за Ваша сметка.

Докато, обаче, подготвяте гореописаните документи, ще научите много за романа, който сте написали. А ако сте се справили добре, в издателството определено ще се заинтересуват, ще прочетат книгата Ви и ще отделят време да поговорят с Вас за предимствата и недостатъците ѝ.

Прочетена от 4001

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Без(д)умие
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси