Гайтани вежди, снага топола

За пореден път, вече 10-та година, дейността на Буквите е била основна тема на обсъждане на коледните срещи на останалите сайтове и затова коментарите ще оставя на тях.

Тук ще прочетете само факти.

През 2011 години, Буквите навършиха 10 години от основаването си. Стандартните статистики - толкова автори, толкова произведения не са важни, можете да ги видите в сайта. Важното е следното - вече 10 година продължаваме да се борим за качествена българска литература и да отстояваме това. Нещо повече - с въвеждането на фейсбук акаунтите направихме решителна стъпка от сайт за споделяне и запознанства, към сериозен сайт за литература, изкарвайки авторите от анонимност и представяйки ги пред света.

Освен станалите вече традиционни конкурси - „Жени и вино, вино и жено" и „По стъпките на лятото", тази година организирахме и нов конкурс - „Любовта на края на кабела".

Книгите на победителите вече излязоха - „Елиза, но не по Бетовен" на Ренета Бакалова /победителка в конкурса „Жени и вино"/ и „Прозорци" на Мариела Мичева /победител в конкурса „Любовта на края на кабела", раздел проза/.

В етап на подготовка са книгите на победителите в „По стъпките на лятото" - Рада Александрова и Кръсто Раленков

Издателство „Буквите" и тази година продължи да издава български автори, като въпреки кризата успяхме да издадем над 30 книги. Включително и няколко книги от Творческият фонд към Фондация "Буквите" от които си струва да споменем "Реката на душите" на Боби Кастеелс /Виконт/ и "Кутра" на Иван Вакрилов.

Издадоха се и традиционните алманаси "Нова българска литература'2011" - поезия и проза, които имаха голям успех. Първият тираж на алманах "Поезия" се изкупи още на премиерата и се наложи спешна допечатка. Алманасите имат голямо търсене по книжарниците, като от "Български книжици" само се обаждат за нови бройки. Тази година алманаси достигнаха до много части на Европа и Америка.

Продължи и поредицата от срещи на живо и премиери /над 20 премиери, тази година и в няколко града/. Буквите са единствения сайт, който продължава да прави това, а не да се ограничава в няколко пиянски срещи годишно. За жалост тежкият траур, в който бях поради смъртта на майка ми, отложи много събития, най-вече тържествата по случай 10 годишнината на сайта.

 

      Тази година започнахме много нови неща:

На първо място това са клуб „Буквите" и свързаното с него списание „Смесена китка".

      Клуб „Буквите" - място да поговорим за литература.

Клуб Буквите е обединение на автори от различни литературни сайтове, които имат по-сериозен поглед към литературата. Той не е творчески съюз и няма амбициите на такъв. Затова членството в други подобни съюзи не се явява пречка.

Каква е целта на този клуб?

Целта ни е да създадем пространство, където да се говори за литература. Където ще се обсъждат бедни и богати рими, идеи и послания, стил на писане и други подобни неща.

Най-основната цел на клуба е да оказва професионална литературна помощ на своите членове.

Към клуба от есента съществува и уникален електронен каталог - http://club.bukvite.bg

В него присъства всеки автор от клуба с индивидуална страница, в която е публикувана творческата му биография, връзки към произведения, издадени книги и други важни неща.

Списание „Смесена китка" е наследник на 160 годишна традиция на подобно списание на Петко Славейков. Оказа се, че проблемите които са стояли пред литературата ни през Освобождението, до голяма степен стоят и сега.

 

От списанието излязоха 4 броя и мисля, че установихме оптималния му формат. Първи брой на списанието можете да видите тук - http://www.bukvite.bg/e-book/swf/semsena_kitka_1.swf

 

 

Фондация „Буквите" се занимава с електронни книги много от отдавна, но през тази година Електронна библиотека „Книгите" най-сетне придоби професионален вид. Можете да я намерите на адрес: http://e-knigi.eu Към момента в нея има над 100 книги, с тенденция в много кратък период да станат близо 200.

През 2011 се наложи да спрем проектът „Книгите". Оказа се, че в момента на българския пазар няма нужда от подобно сериозно издание за литературна критика и изданието попадна в „Параграф 22" - поради липса на възвръщаемост на инвестициите не можа да се сформира сериозен екип, което от своя страна доведе до снижаване на качеството на материалите. Раздялата с проекта, станал любим на много хора, беше трудна, някои все още не могат да го преживеят. Но решихме, че е по-добре да го спрем до момента, в който можем да му осигурим нужното качествено ниво. Това доведе като страничен ефект и до спирането на колонките в тогавашния им вид. Хубавото е, че издадохме част от колонките като Е-книги /На Стефан Кръстев, Илиана Делева и Лариса Ангелова/. Лошото е, че не остава време да оформим в книга точно най-четените колонки - моята, на Камелия Иванова и на Нели Господинова. Надяваме се през тази година да успеем да реализираме и това.

 

Като сериозен нерешен проблем остана издаването на книгите от конкурса „Търся издател!"

Докато премиерата на „Черният ангел: Раждането на един от нас" на Иван Русланов мина с голям успех и книгата му се продава успешно, то с останалите две книги нещата не стоят така.

Издаването на „Алиса и петък вечер" на Деси Нико се провали в последния момент, поради форсмажорни обстоятелства - майка ми почина две седмици преди премиерата. Авторката не се съгласи с отлагане на премиерата поради траура и се отказа да издава с нас. Книгата все още не е излязла, което е жалко, защото авторката ми беше личен фаворит. А с Романов някак си не можем да заговорим на един език и да се разберем.

Като цяло резултатите от конкурса са положителни - открихме няколко автора, с които имаме желание да продължим да работим. Няколко книги се издадоха от различни издателства, научили за тях от конкурса. Но се видя и един основен проблем - повечето автори са много далеч от книгоиздателския процес и имат много идеализирана представа за него, независимо че запознаването с него беше една от основните идеи на конкурса. Това е една от насоките по която трябва да поработим сериозно през изминалата година.

 

Какво предстои /освен пророчеството на маите/?

Много нови неща, всички тези нереализирани идеи от 2011. Едно от тях е книгата „Приятели на Буквите" в която влизат произведения на известни български имена като Михаил Белчев, Тодор Чонов, Балчо Балчев, Иван Ненков, Георги Драмбозов, Христо Караславов и много друго /общо 40 автора/ от това ниво. Очаквайте премиера на 13.02.2012 година.

 

Всичко това нямаше да е възможно без целия екип на Буквите.

Искам да искажа благодарност на Светлана Йонкова, която успешно поддържа нивото на сайта, на Камелия Виденова чрез която продажбите на книгите ни по книжарниците тръгнаха добре, на Северина Самоковлийска за невероятните ревюта които пише и най-вече на изпълнителния директор Камелия Иванова, без която сайтът отдавна вероятно нямаше да съществува.

 

 

Прочетена от 1224

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси