Здравей, драги читателю! Как си? Да, знам, глупав въпрос! В това време на вируси, безпаричие, тестове в училище (и то не по математика), правителства и там други неприятности, дето дават по телевизора, как да си...
Знаеш ли, нищо че е зима (АПИ – изненада! – и ако четете това, извинявам се, че развалям алибито ви), слънцето винаги намира сили да пробие и така хубаво да ти стопли душичката. Ако искаш, питай леля ти Гинче, август месец на къра, да ти обясни какво е жега! Та, по същество – добре си, знам, но ще се оправиш!
Захващам се да започна началото, че и то трябва да почне отнякъде. Е, да се запознаем! Аз съм Бисерка, на 26 години. Живея и се смея (и рева като магаре) в Северозападна България, по-конкретно Монтанско, а най-конкретно – Лехчево. Селска пръчка, ама жилава. Учих, сполучих, да, не е интересно, отдаваше ми се, ама кел файда, само ми е плюс за Бюрото по труда. Майка съм на едно 4-годишно невероятно момиченце (усеща се като 10). Аз на нейните години ядях пясък по площадките, а това малкото ме праща на черешата с еднопосочен билет до второ нареждане (после мъжете ми се правят на важни, защото са ходили в казармата, дръжки!).
Пиша. Обичам поезията. Само ще помоля, хора, склонни към тревожност и депресия, да не ме четат без вино, кърпички и валидол. Сега, да не ме бие някой психиатър, обещавам да не давам съвети за психотропни. За това си има БГ Мама! Честна депресантска! Много сме, силни сме! То, животът е такова цвете. Има си нужда от поливка с послевкус на Мерло или кой каквото пие. Ами, накратко това съм аз – просто Биси, другото не е много кратко. И ако някой има координатите на Стивън Кинг, моля да ме свърже, че имам нещо да му казвам. Благодаря!
Знаеш ли, драги читателю, не съм много умна, но смятам, че смехът остана единственото безплатно, непринудено, лекуващо, ободряващо, друга дълга дума, нещо на света. Или поне в нашия свят, защото има и много други. Бил Гейтс, Сандокан и другите илюминати нали трябва да живеят някъде, когато всичко тук приключи след вълна ли беше, доза ли, чипиране...
Смехът е здраве! Давайте да се лекуваме. С ирония се стига до... до Рим не се стига, определено, защото ако си без навигация, няма да ти е много забавно да те убеждават откъде, аджеба, изгрява слънцето, но поне няма да взимаш несгодите на пътя толкоз навътре, т’ва да не ти е ПиСиАр, я!
Това може да очаквате от мен! Смях, сълзи, ирония и тук-таме някоя разбиваща от проницателност, нечувана през вековете, животоспасяваща сентенция. Шегувам се, разбира се! Или пък не? И аз още не знам. Но това, което знам за живота, ще разбереш и ти, драги читателю. А дали ще са ти в полза моите непоискани, зелени съвети и мъдри мисли? Това със сигурност не е сигурно. Но поне, надявам се, ще се посмееш от сърце. До скоро четене и не забравяй, че смехът е здраве – усмихвай се, докато имаш още зъби!
Прочетена от 1422