Гайтани вежди, снага топола

За един отзив, който много, много ми повлия

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Първо прочетох отзива, после произведението. Авторът на отзива: анонимен. И сега думите му ще получат част от онази популярност, за която навярно този човечец цял живот само, само ще си мечтае. Отзивът беше следният:

 

"Простотия до шия!"

 

И в този миг този човек - този никой, свърши за възпитанието на душата ми почти толкова, колкото и автора, за който беше предназначен отзива му:

 

"Простотия до шия!"

 

До този ден преживявах подобни отзиви зле. И сега им обръщам много внимание, повече, отколкото заслужават. Но някога направо ме съкрушаваха. Пиша го днес с усмивка, но е горчива усмивката ми. Навярно и в този ден - не помня, съм получил нещо подобно, щом толкова ме впечатлиха тези думи. И ме накараха да си направя хиляди изводи.

Какво толкова? Ежедневие в интернет.

Но това не беше в интернет. Беше върху книга, върху вътрешната страна на задната корица на книга, която взимах от библиотеката. На нея беше написано с доста интелигентен почерк:

 

"Простотия до шия!"

 

Все си мислех, че ако подобен отзив прочетеш преди произведението, той ще повлияе на оценката ти. В случая ме накара само горчиво да се изсмея. И не сгреших. Отзивът беше написан върху сборника разкази на Чарлз Буковски: "Горещата музика".

Разкошна книга. Но както и да е, не става въпрос нито за Чарлз Буковски, нито за разказите му. По-важен в случая е анонимният автор. Безспорно, това не е човек на риалити форматите и сапунените опери, на футболното хулиганство и чалгата. Човекът обича да чете, иначе какво ще търси в библиотеката? Човекът е любознателен, иначе защо ще вземе различен от авторите, които обича и той толкова ще го разстрои, че иначе обичащият книгата човек ще извърши кощунството да надраска книга с:

 

"Простотия до шия!"

 

Как да кажеш на такъв, че има и различни четива от руската, съветската, българската или древногръцката класика, че ако нещо не му харесва, то просто не му харесва, а не означава, че е:

 

"Простотия до шия!"

 

С това не направи Чарлз Буковски по-лош автор, нито повлия на читателското мнение. Най-голямото, което с отзива си постигна, е нещо, което не е търсил: превърна се в герой на Стефан Кръстев. И честно, помогна му да гледа по-ведро на живота, че и на подобни отзиви.

Уверих се, че колкото и добър си, каквото и да напишеш, все за някой написаното ще е:

 

"Простотия до шия!"

 

Човечецът навярно си е задоволил потребностите. Аз написах този материал.

А Буковски си остава Буковски.

Прочетена от 308

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Антология "Всичко за майка ми" 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси