Чувстваш ли се зле, когато отказваш нещо на някого? Твърде вероятно е отсрещната страна именно това да цели. А бил ли си ти от другата страна? Създаването на усещане за вина и срам е изпитано средство да накараш някого да ти свърши работа. Разбира се, свободен си да използваш този похват, но приеми, че това казва много за теб като човек. Примерно, че не си дорасъл дотолкова, че да уважаваш хората, с които общуваш и да приемаш, че имат собствен живот, право на мнение и възможността да вземат решения, които не зависят от теб. Ако се виждаш по-скоро в ролята на манипулиран, отколкото на манипулатор, продължи да четеш нататък.
Кога става въпрос за нормален израз на разочарование от отказа и кога си имаш работа с умела манипулация?
Никой не обича да му казват „не“. Манипулаторът обаче непрекъснато пробва границите ти, за да разбере има ли начин отказът да стане съгласие, при какви условия „не“ става „да“ и доколко подлежат на промяна правилата, които определяш. Психически здравият човек приема отговора ти, не ти отправя обвинения и работи върху собствените си емоции и реакции, без да се опитва да въздейства върху твоите.
Какво прави манипулаторът, за да те пречупи?
Първо, дай си сметка, че ти си този, който вече му е дал връзката с ключовете. Манипулаторът е човек, който си допуснал до себе си и който те познава повече от добре. Малко вероятно е да откриеш как злоупотребява с теб, докато наблюдаваш общуването му с останалите. Подходът му към всеки е различен. А и другите може да са се справили по-успешно от теб с определянето и отстояването на границите си. Приеми, че той е манипулатор конкретно във вашите отношения, защото ти си допуснал това. Въздейства ти толкова успешно, защото ти си му показал слабите си места.
Едно от първите оръжия, които манипулаторът ще се опита да използва срещу теб, е мълчанието. То може да се изразява в игнориране на думите ти (т.е. „виж колко си скучен и незначителен“) и да удари жестоко по самооценката ти. Вероятно е да бъде представено и като вид наказание (разбирай „оттеглям благоразположението си, щото не си го заслужил“).
Грубите закачки, свързани с външния ти вид, качеството на работата ти, умствения ти капацитет и други, също са познато средство за поставянето ти в подчинена позиция. Те обикновено се движат на границата между допустимото и обидата, имат за цел да те обезценят и да те накарат да се съмняваш в себе си, но изключват негативна реакция от твоя страна. Защо? Защото подобен отговор би дал още един коз на манипулатора. Не случайно атаките са завоалирани. Ако демонстрираш, че си обиден, манипулаторът ще те накара да се съмняваш в собствената си трезва преценка. Автоматично ще се постави в ролята на жертва, а агресорът ще излезеш ти.
Защо обаче си затваряш очите за всичко това?
Просто е. Този човек има съществена роля в живота ти – приятел, родител, партньор, дете, шеф, колега… По-важното условие за успеха му обаче е, че ти пробутва емоционалната си отрова със „захарче“. Жадуваш за одобрението му, защото ти е насадил усещането, че по принцип не струваш, копнееш за думите му, защото те е убедил, че разговорите с теб за никого не са важни, казва ти, че е готов на всичко за теб, за да се чувстваш зле, когато не можеш да отговориш със същото.
Ами сега?
Тези, които наистина ги е грижа за теб, се радват, когато си щастлив и спокоен. А няма как да се чувстваш така, когато правиш неща, които не желаеш. Когато някой се опитва да те убеди, че отказът ти го съсипва, единственият правилен отговор е „Съжалявам, че се чувстваш по този начин“. И разговорът приключва. За да не ставаш жертва на манипулации, работи върху себе си. Давай си сам нещата, които манипулаторът ти дава – признанието, похвалите, приятните часове. На никого нищо не дължиш. Ако не искаш да направиш нещо, просто кажи „не“.
Прочетена от 795
Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври?
Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително.
Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“.
Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г.
Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша!
Твоя,
Многоликата