От Ботев до Вапцаров, от Пеньо Пенев до Владимир Башев... българското общество вдига паметник само на своите мъртви творци. Отиват си певци, актьори, поети. Заминават си от света огорчени, в мизерия, забравени. От Пенчо Славейков до днес... Историята се повтаря в своята абсурдна закономерност. Заради своята непрагматичност смъртта на един творец не е достойна дори за първа страница на таблоидите.
Само преди няколко дни един талантлив писател бе зверски пребит в края на София. Информацията остана там някъде. Какво толкова? Някакъв писател, ще го погребат мирно и тихо и толкова. Друг някой ще се появи. Те, творците, са неизтребими.
Матурите са на ход. Не само за абсолвентите днес. И ние сме на изпит по гражданска зрелост. Двама значими творци си отидоха. Обществото равнодушно мълчи. Докога на матурата като граждани ще получаваме Слаб(2)? Докога ще се явяваме на поправителни изпити и няма да ги вземаме дори с 3?
Утре ще си отиде друг творец. „Ах!", ще възкликнем, той беше така талантлив! Ролите му са класика. Приносът му към българската култура е повече от значим. Ще купим два карамфила, ще се наредим на дългата опашка да се поклоним за последно сбогом. Ще пророним разчувствани една сълза пред портрета му от младини. Но няма да отидем да гледаме новия български филм. Вместо романа на млад обещаващ роден автор ще платим двойно повече за поредния блудкав любовен роман или шпионски екшън.
Докога, „неразумний юроде"? Докога...
Прочетена от 474