Гайтани вежди, снага топола

Знаете ли историята на Адел Юго, най-малката дъщеря на писателя Виктор Юго? Невъзможната ѝ любов към лейтенант Албърт Пинсън я докарва до лудост – в прекия смисъл на думата – и я обезсмъртява – състоянието, в което се намира, остава в психиатрията и литературата под името "Синдром на Адел". Струва ли си да се посветиш на друг човек с такава патологична отдаденост, че животът ти да загуби смисъл без него?

Изглежда, че дори през далечната 1854 г., когато подчинената роля на жената в обществото е била факт, сляпата и безусловна любов не се е оказала достатъчна, за да превърне  Адел в желана партия за лейтенант Пинсън. Напротив, пълното подчинение и непрестанното преследване е убило всякаква благосклонност и симпатия от негова страна. А историята разказва, че в началото романтичният интерес е бил взаимен.

Не е ли така и днес? Прекомерното внимание ни задушава и ни пречи да вървим напред. Иска ни се да бъдем забелязани, но не и обсебени, обичани, но не и обожавани до фанатизъм. Равновесието е нормалното състояние на всичко в природата, всяко излишество е противоестествено. Любовната лудост създава чудесни сюжети за литературни произведения, но в ежедневието води единствено да разочарования и страдания.

 

С други думи, ако си напът да полудееш от любов, а тя просто не се случва, опитай се да я желаеш малко по-малко. Понякога това е достатъчно.

Прочетена от 772

Биография
 Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“. Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г. Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша! Твоя, Многоликата
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси