Гайтани вежди, снага топола

Защо никога няма да получим наградата "Христо Г. Данов"

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

В петък за пореден път ще се връчи наградата „Христо Г. Данов".  Седмица по-късно има евроизбори. Малко по-късно парламентарни.

Каква е връзката между тия три събития? Пряка!

Затова никога няма да ни връчат наградата в раздела „Електронно публикуване". Нищо, че сме от пионерите. Нищо, че все още сме водещи. Май трябва да сложа надпис на сайта - този сайт съществува ВЪПРЕКИ министерството на културата.

Каква ни е грешката? Мъчим се да образоваме хората. Караме ги да мислят. Караме ги да пишат на книжовен и правилен български. Все неща, които са противодържавни. За какво им са на управляващите мислещи и образовани хора?

За да задават утре въпроси?

Награждават се два типа сайтове - такива, които демонстрират много добре максимата  - „аз го мислех за поет, а той се оказа обикновен пияница".

Или такива, в които бездарието  и графоманията се скриват зад формата на „постпостпост...изъм".

Радвам се, че не сме от тях. Стига ни и тая награда да се заяви публично - „Аз съм буквичка и се гордея с това".

Искам все пак да благодаря на Министерството, че тази година не ни номинира служебно. Стига ни срама от миналата година.

Прочетена от 378

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси