„Аз имам спечелени 6 конкурса само тази година, какво ми се периш?" „Аз пък имам издадени 14 книги, 5 с предговори от големи писатели." „ Аз пък съм член на Съюза на не знам кои писатели..." И така нататък и така нататък. Къде попаднахме? В предаването на Бате Енчо за малки, по-малки и най-малки писатели или за малки, големи и по-големи деца?
Кой е по по най в класа на пишещите? Онзи автор, за когото има платени хвалебствени статии в централните ежедневници? Или другият, по два пъти в годината издаващ книги, които само семейството му чете? А може би писателят, за когото творчеството е като дишането и мисленето?
Всеки иска да е по по най в света на литературата и да спечели лентичката „Отличник" за творчество. Не многото книги, не платените статии, не печеленето на предварително уговорени конкурси, не членуването в писателски съюзи прави драскачът - Писател.
Има само един конкурс, в който пари и приятелства не играят никаква роля. Съществува един единствен критик, неподкупен и режещо обективен. Истинска е книгата, написана с кръвта на сърцето.
Жокер? О, ние това много добре го знаем! Негово Величество Времето е Критикът, Конкурсът и Книгата. Никой друг и нищо друго. То единствено определя кой да получи безсмъртие, да бъде четен и изучаван, критикуван, одобряван, разпъван на кръст или възхваляван.
Задавам един простичък риторичен въпрос: „Колко издадени книги е имал приживе Димчо Дебелянов? В кой писателски съюз е членувал Ботев? Колко поетични конкурси е спечелил Смирненски?
Отговорете не на мен, а на себе си. И аз, като хиляди други, съм на светлинни години от тях. Но вместо розовите очила, които да отразяват собственото ми псевдо-величие, съм сложила тези за работа.
А Вие?
Прочетена от 497