Гайтани вежди, снага топола

 „Аз имам спечелени 6 конкурса само тази  година, какво ми се периш?" „Аз пък имам издадени 14 книги,  5 с предговори от  големи писатели." „ Аз пък съм член на Съюза на не знам  кои  писатели..."  И така нататък и така нататък.  Къде попаднахме? В предаването на Бате Енчо за малки, по-малки и най-малки писатели или за малки, големи и по-големи деца?

Кой е по по най в класа на пишещите? Онзи автор, за когото има платени хвалебствени статии в централните ежедневници? Или другият, по два пъти в годината издаващ книги, които само семейството му чете? А може би писателят, за когото творчеството е като дишането  и мисленето?

Всеки иска да е по по най в света на литературата и да спечели лентичката „Отличник" за творчество. Не многото книги, не платените статии,  не печеленето на предварително уговорени конкурси, не членуването в  писателски съюзи прави драскачът - Писател.

Има само един конкурс, в който пари и приятелства не играят никаква роля. Съществува  един единствен  критик, неподкупен и режещо обективен. Истинска е  книгата,  написана  с кръвта на сърцето.

Жокер? О, ние това много добре го знаем!  Негово Величество Времето  е Критикът, Конкурсът и Книгата.  Никой друг и нищо друго. То единствено  определя кой да  получи безсмъртие, да  бъде четен  и изучаван,  критикуван, одобряван, разпъван на кръст или възхваляван.

Задавам един простичък риторичен въпрос: „Колко издадени книги е имал приживе Димчо Дебелянов? В кой писателски съюз е членувал Ботев? Колко поетични конкурси е спечелил Смирненски?

Отговорете не на мен, а на себе си. И аз, като хиляди други, съм на светлинни години от тях. Но вместо розовите очила,  които  да отразяват  собственото ми  псевдо-величие, съм сложила тези за работа.

А Вие?

Прочетена от 497

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси