Гайтани вежди, снага топола

Здравей, скъпи читателю!

Както добре се сещаш, днес е първи юни - денят на детето! За мен този празник винаги е бил за всички хора, независимо от възрастта им. Защото детето в нас хич не си е тръгнало, само понякога забравяме как да разговаряме с него.

Ето например детето в мен е вечен мой спътник и общувам често с него. Обичам го, понякога му се карам, че е наивно и вярва още в чудеса. А в следващия момент виждам, че е било право за абсолютно всичко. Срам ме е... как си позволих и за минута да не вярвам в чудеса?..

Вървя си по пътя и се хващам, че винаги поглеждам нагоре, когато чуя, че минава самолет. А съм на тридесет и ... години. А песничката "...давай газ за Бургас.." веднага започва да звучи в ушите ми.

Преди време, когато и на вид (не само вътрешно) ме наричаха дете, си мислех, че хората на моята възраст са си направо старци. А сега изобщо не се чувствам така. Даже напротив, противно на възрастта ми, аз все още се чувствам на 17 и имам и енергията да го докажа. "Старци" сега ми се струват хората над поне 80 години. Или не? Дали е така или чувството, че си млад не те напуска и тогава? Само дето вече не можеш да правиш всички онези неща свързани с движение и бързина. Но сърцето, ах сърцето навярно е младо и боли, а кръвта кипи и иска да прави милион неща.

Ако имате дете, то днес ви очаква ден пълен с подаръци и забавления. Но, скъпи читателю, ако имате баба или дядо, подарете им нещо и на тях. Зарадвайте ги на този празник с вашето присъствие и с нещо дребно, дори с един шоколад. Но им кажете, че подаръкът е специално за тях по случай Деня на детето. Заведете ги на сладкарница. Разсмейте ги. Изслушайте ги. Или просто постойте с тях..

Нямате представа как ще стоплите сърцата им..

Честит празник, дечица!

Послепис: А вие колко често общувате с детето в себе си?

Прочетена от 869

Биография
Здравейте и от мен! Казвам се Кристина и съм потомка на вълшебни хора. Когато бях дете, моят дядо ми подари един малък жълт молив. На пръв поглед напълно невзрачен и съвсем обикновен. Но моят дядо ме беше учил, че понякога в живота най - малките неща, носят най - голямо щастие. Той ми каза, че този молив е вълшебен и може да изписва вълшебни текстове по белия лист. Мина време, бях забравила напълно за подаръка, докато един ден не го открих случайно. Не знам дали имаше нещо във въздуха. Дали имаше магия или моите вълшебни прародители призоваваха сърцето ми да се разлее по листа, но точно в този момент, аз започнах да пиша, с моя малък жълт молив подарък от дядо. След време ме номинираха в литературен конкурс за проза "Ники Русиновски". Номинацията ми позволи участие в книга и моето произведение "Ябълки", попи в листовете на Алманах Романтика. Когато взех книгата в ръцете си, вече знаех кое ме кара да бъда цяла. Реших да представям моите вълшебни приказки пред читателите под псевдонима Валс Волокина. Псевдонимът не е случаен. Точно с този псевдоним се представяше моят дядо и се подписваше под неговите стихове - Валс Волокин. Това всъщност са имената на дядо ми написани в обратен ред. Мисля, че по този начин ще имам късмет и този псевдоним ще ми даде кураж да продължа да създавам своите вълшебни истории. И е още един начин да почета паметта на дядо ми и да му благодаря за подаръците, които ми е дал - любящото сърце и умението да пиша! Благодаря Ви за вниманието!
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси