Гайтани вежди, снага топола

Как да отгледаме щастливо дете.

Поредица: ""

Привет, драги читателю! Възможно е да ме четеш от някоя детска площадка. Аз съм тук и пиша. Разсъждавам си върху щастието на децата. Две деца пред мен се замерят с камъни и се смеят. Това щастие ли е? Трето пък получи сладолед с големината на топка за боулинг... радва се.

Всъщност, при отглеждането на деца, казан с камъни и няколко фризера сладолед едва ли ще ни свършат работа, ако искаме едно щастливо дете. Нужни са малко повече усилия. И не, материалните неща, подаръци, играчки и прочее, не създават щастливо детство, нито пък заместват обичта, грижата и вниманието на родителя.  Да си представим, че всеки ден закъсняваш за вечеря и, за да облекчиш гузната си съвест, купуваш на дъщеря си по една кукла. Резултатът след  една година е:  нещастно дете с 365 кукли.

Родителството хич не е играчка работа. Живеем в свят на иновации, удобства и купища платформи и мрежи за взаимопомощ, но, понякога, пак удряме на камък (и изобщо не е забавно). Ако си бъдещ родител, знай, че бременността и раждането са най – малкия ти проблем.

Няма по – голямо щастие от едно дете! Ето няколко съвета как да отгледаме щастливо дете (без да го замеряме с камъни или да пием хапчета):

  • Позволи му да изразява чувствата си!

При по – малките деца, чувствата, обикновено, се изразяват от усмивка и пляскане с ръчички до плач и тръшкане до посиняване. Ами деца, ходи ги разбери. Представи си – ти си бебе, сърби те носа, а майка ти ти бута биберон в устата. Ами, не е честно! Децата се радват, изпитват болка, срам, страх, ревност, позволи им, моля те да го покажат. То е ясно, че понякога е досадно, но, ако кажеш „Не плачи!” или  „За какво ревеш?”, нито ще спре, а в повечето случаи дори няма да получиш отговор. И, да, безобразното пищене е ад за твоята мигрена, но приливите на радост, обикновено започват с писък. (по – страшно е от едноименния филм) Често чувам родители на момченца да казват „Не плачи – ти си мъж!” и като е мъж, какво, да не би да е от стомана? Сега, нали не е необходимо да вадя тетрадката от депресивния ми период и да ви обяснявам какви вреди за психичното здраве носи именно невъзможността или забраната да изразим и покажем емоциите си! Много моля!

  • Дай му право на избор!

Не за парламент, разбира се! Когато му дадеш избор, в неговата малка кратунка се отваря един безкраен хоризонт от възможности, а чувството на господство и увереност е неописуемо. Нищо, че предварително си избрал от какво да избира. Последната дума е негова, точка. Имай доверие на детето си, съобразявайки се с възрастта му. Например – готвиш супа. Гадна е, то е ясно. Детето пищи. Иска да повръща. Ами, научи се да готвиш и му предложи друга опция. Ако откаже отново, ще си яде супата. Избора е негов! Нали знаеш онзи клоун с колелото, та, внимавай, ха – ха.

  • Изслушвай го!

Слушаш една и съща история за 342 път! И? Ще я слушаш още толкова, ако трябва. Ти си родител, друга работа нямаш (това беше груба шега). Ти си най – близкия човек на детето си след Ютюб, така, че...  То споделя, има нужда от това. Има нужда и от обратната ти връзка и внимание и ще ги получи. Нужно ли е да се тръшка 30 минути, за да му обърнеш внимание? И децата имат проблеми и колкото и незначителни да ти изглеждат на теб, трябва да се отнесеш към тях така, както към своите собствени. Ясно?

  • Развивай талантите му

Освен добрата грижа и възпитание, много важно за изграждането на личността са социалните контакти, обучението, образованието, играта. Децата са много умни и, ако си наблюдателен, лесно можеш да видиш посоката, в която искат да вървят. Не на всяка цена, разбира се, тук болни амбиции не се лекуват. Ако детето обича да пее – нека пее, запиши го в школа по пеене, нищо, че нямало хляб там и никой от семейството ти не е певец. Ако обича да спортува – нека спортува, вариантите са безкрайни. Подкрепяй го и се гордей с постиженията му. Така и то ще бъде горсо със себе си.

  • Играй си с него!

Играта е основен елемент във възпитанието и развиването на различни способности у децата. Ролевите игри са прекрасен начин за водене на диалог и решаване на проблеми от ежедневието и учене, под формата на игра. Вниманието и времето прекарано с детето е безценно и нито една кукла Барби или Лего не могат да ги заменят. Не се опитвай да ангажираш детето прекалено, да го отрупваш  с ненужни играчки, за да успокоиш съвестта си, че се забавлява, една игра навън с теб е много по –забавна, отколкото вътре пред таблета. И на маймуна, ако трябва ще се направиш, и без това ти отива! Децата няма да са деца завинаги! А ти не бъди кретен! Детето ти има нужда от теб, не от последния модел на Бакуган!  Ако ти се забавляваш и тоще се забавлява! Това е щастие!

  • Внимавай какво говориш и правиш

Децата попиват по - бързо от гъба или мен – вино. Думите могат и да раняват. НИКОГА не обиждай  детето си! Ако му кажеш, че е глупаво, то ще мисли, че  глупаво. Ако му кажеш, че не може да се справи, то няма да се справи. Много просто правило! Придържай се към него и, ако не успяваш, то проблема със сигурност не е в детето. Иди на лекар. Не, не се шегувам, проблемите с гнева не са непоправими.  И, ако все още съществуват родители, които смятат, че шамара възпитава, нека потърсят помощ! Спешно! Разбираш ли, естествено е, че си по – силен, ядосан си, нервен си, шефа ти е задник, мусаката ти е гадна, но шамара не е възпитателно средство, той няма да те успокои, няма да постигнеш резултат, само ще внедриш чувство за страх, стрес, напрежение и ще причиниш болка на собственото си дете, защото си НЕСПОСОБЕН да се справиш със СОБСТВЕНИТЕ си проблеми. Насилието ражда насилие!

  • Окуражавай

Трябва ли детето ти да получи златен медал, за да му кажеш „Браво!”? Нее. Децата искат да могат, да знаят, да се учат. Стараят се. Любопитни са. Похвали го. Прегърни го! Нека види, че може да постига върхове. Нека види, че е оценено и, че саможертвата да си изяде цялата гадна супа не е била напразна. Казвай му, че може, че вярваш и се гордееш с него! Това е началото на един успешен, целеустремен възрастен. Не му режи крилата, защото когато  порасне трябва да лети.

Успех, драги читателю! Нали знаеш, щастието е в малките неща.. малко бонбони никога не са излишни!

Прочетена от 682

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси