„Безграничният потенциал“ на Джим Куик е книга, която връща вярата в способността ни да учим и напредваме дори в случаите, когато всички вярват в обратното, а физическите ни ограничения се явяват добро извинение, за да не правим по-нататъшни опити в тази посока.
Авторът е обявен за момчето с „повредения мозък“ след като понася сериозно нараняване на главата си в ранното си детство. Прекарва кошмарни години в училище и завършва образованието си с огромни усилия и вярата, че представянето му във всякакви академични начинания винаги ще си остане под средното. Животът му обаче се променя коренно, когато открива, че има и други начини да се учи – техники, които не се преподават от учителите в системата на държавното образование, но работят безотказно. От момчето с проблемите Куик се превръща в човека, който консултира презентатори как да изнасят речите си без помощта на бележки и актьори как да запаметяват репликите си. Оказва се, че най-големите страхове от детството му – четенето и говоренето пред публика – са нещата, които прави най-добре като възрастен и дори помага на останалите да решат проблемите си с тях.
В „Безграничният потенциал“ се споменават емблематични заглавия от жанра на self-help литературата и популярната психология („Атомни навици“ на Джеймс Клиър, „Силата на навиците“ на Чарлс Дюиг, „Шест мислещи шапки“ на Едуард Де Боно и други) и са разгледани голяма част от идеите в тях. Не са нови и съветите за използването на храни за ума, сън, физическа активност, барокова музика и миризми за улесняване на запаметяването. Припомнени са и седемте типа интелигентност според Гарднър. Новите неща за мен бяха съветите за скоростно четене, методът „Помодоро“, методът „Локи“, ефектът на първичността и недавността и идеята за потока. Затова ще разгледам в детайли само тях.
Методът „Помодоро“
Измислен е от италианеца Франческо Чирило и носи странното име, което на италиански означава „домат“, заради формата на таймера, който създателят на метода използвал, за да засича 25-минутни интервали. Това е оптималното време, в което можем да вършим работа и да останем концентрирани. Всеки интервал от 25 минути е едно „помодоро“. Когато съберем 4, т.е. 100 минути работа, ни се полага 15-минутна почивка.
Методът „Локи“
„Локи“ в случая няма нищо общо с викингите, а идва от латинската дума за локализация. Цицерон разказвал историята на древногръцкия поет Симонид – единственият оцелял след голямо пиршество, по време на което покривът се срутил върху присъстващите. Симонид успял да изброи имената на всички загинали като посочвал местата им в помещението. Идеята на този метод е да свържете ключовите моменти в презентацията си с добре познати места – могат да са автобусните спирки до адреса ви или стаите в дома ви. Вместо да използвате бележки, когато дойде големият ден, просто минавате мислено през местата и събирате обратно информацията.
Скоростно четене
Тази част от „Безграничният потенциал“ влезе в грубо противоречие с предишните ми вярвания. Винаги съм гледала на бързото четене като неефикасно и съм ограждала с особен романтичен ореол връщането към предишни абзаци, препрочитането на цели глави и правенето на дълги паузи. Куик твърди, че скоростното четене в никакъв случай не е по-лошо по отношение на възприемането на информацията и е въпрос на упражнения и желание да го постигнем. Четейки бавно, караме ума си да скучае и блуждае, твърди той. Четенето е предимство, но единствено, ако четем по-бързо от другите, защото в противен случай с нищо не превъзхождаме останалите четящи. Средната скорост е 150-250 думи в минута. С упражнения тя може да се ускори неколкократно. Как? Използвайте показалеца си, за да си сочите къде четете. Забравете за субвокализацията (това е произнасянето на всяка дума наум). Опитвайте се да си представяте, вместо да произнасяте думи наум. Скоростното четене прилича на гледане на филм. Опитайте се да виждате думите не като отделни единици, а като част от фрази и идеи. Разбира се, резултатите ще бъдат видими след много тренировки. Мозъкът е мускул.
Ефект на първичността и недавността
Просто е. Мозъкът ни е склонен да помни най-добре първото и последното. Ако сте ученик и тъкмо сте приключили часа си, вероятно си спомняте най-добре информацията от началото и от края на урока. Ако сте на парти с много непознати, първото и последното име, което сте чули още са в главата ви, но хич не сте сигурни за останалите. Имайте предвид този принцип, когато искате да представите нещо важно пред аудитория.
Влез в потока
За да покажеш най-доброто от себе си, трябва да си в потока. Какво означава това? Да загубиш представа за времето, правейки нещо, което ти харесва. Стъпките са четири. Първата е борбата. Обикновено в началото задачата ни се струва тежка и непосилна. Заставяме се да започнем, правим „бебешки стъпки“, събираме необходимата информация. Втората стъпка е отпускането. Минали сме успешно подготвителната фаза, време е за почивка, за да не завърши начинанието ни с бърнаут. Третата стъпка е потокът. Няма нужда да се говори много за него. Всички сме го изпитвали – в потока сме, когато знаем какво правим и ни харесва да го правим. Последната стъпка е консолидацията.
Ако трябва да резюмирам „Безграничният потенциал“ в две изречения, ето ги: „Научете, спечелете, предайте нататък. Животът, който живеете, е урокът, който предавате.“
Прочетена от 264
Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври?
Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително.
Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“.
Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г.
Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша!
Твоя,
Многоликата