Никога до сега не бях обличала народна носия. Но с огромно внимание към детайла съм разглеждала в музейните експозиции всеки костюм от традиционното ни народно облекло. Мога да разпозная региона и времето, в което са се носели женските, мъжките, та дори и детските облекла. Ежедневно или празнично, моминско или невестино, двупрестилчена или еднопрестилчена носия, сукманена или саяната носия, белодрешко или чернодрешко.... Ала не бях се потапяла в усещането да влезеш в дрехите от нашето богато минало.
Случи се на събора в село Жеравна. Магично място, магичен момент. Връща те назад през вековете, преобръща доскорошния ти свят. Красиво нагиздени девойки и напети момци, гордо носят отпечатъка на миналото. Потопени в чистата магия на народното ни облекло.
Бях се пременила в двупрестилчена носия, наследство от моята баба. Снежнобяла памучна риза и две красиво нашарени престилки. Престилките се закрепят за кръста като едната се връзва отпред, а другата отзад. Оттук идва и наименованието ѝ. При пояса носията има две напоясни завески, Предната е от един или два плата, с хоризонтален или отвесен шев, а задната е богато релефно декорирана.
Кръстът ми беше обвит в красив колан, който се завива няколко пъти около кръста, защото е особено дълъг.
Интересна е кройката на бялата риза. Бабите от село ми бяха разказвали, че е единствена по рода си и определяща за този вид носия. Наричали я „бърчанка”, с преден и заден отвесен плат, а те оформят дипли и набори по горната част.
Ръкавите и двете части са гъсто и фино везбовани с богата и дребна орнаментика.
Богатството на народната женска носия личеше навсякъде около мен. Докъдето ми стигаше погледът, виждах пъстър килим от шевици, бродерии, везбена орнаментика, домашно изработени тъкани – гордостта на всяка стопанка от нашето минало.
Бъди изследващия път с мен, читателю, за да ти разкажа повече за изкуството „Българска народна носия”
Прочетена от 199
Казвам се Ваня и рисувам светове. Малка част от тези светове поместих през 2021 година в моята първа творческа рожба – стихосбирката „Рисувам мечти”. И наистина рисувам, макар без четка, точно като сезоните.От малка обичам книгите. Обичам да се потапям в историите и да извървявам пътя на героите в тях. Съпреживявам ги и обогатявам въображението си. Първите ми стъпки в прозата ме отведоха и до наградата Първо място за разказ на Национален литературен конкурс "Яна Язова", 2022 г.Силното ми любознание и страстта ми към пътешествията ми открехнаха вратата на катедрата по „Културен туризъм”, където се зароди жаждата ми към нови светове и обогати знанията ми за нашето минало и култура. Във всяко кътче, което преоткривах, виждах по някоя неразказана история. Пред очите ми оживяваха моите бъдещи герои със своите качества и слабости. Така в мен се появи нуждата да разказвам човешки истории, да проследявам съдби - тяхното начало и край, потопени в контекста на нашето историческо минало. Разкривам дълбоко скътаното в душите и чертая с думи пътя на обикновения човек – с неговите болки, радости, трепети и грижи. Нашето далечно минало – битът, препитанието, традиционните български занаяти и възрожденският дух на нашия народ, са в основата на повечето ми разкази. Спокойната пасторална атмосфера на китни балкански градове като Елена, Трявна, Троян, Габрово, Ловеч, както и величието на Родопите и Странджа и сгушените в полите им малки селца, пораждат магията и будят въображението ми. Това са част от местата по нашите земи, които ме вдъхновяват, за да продължавам да разказвам.За първи път прекрачих прага на автентична възрожденска къща преди повече от 10 години, когато съпругът ми ме заведе в прегръдките на Еленския Балкан и стария дом на прадядо му. И жаждата ми за открития се усили. Търсех истории във всяко кьоше, във всяко кътче.Не след дълго, необходимостта ми да изграждам различни образи и възраждам забравени занаяти и традиции върху белите листа, ме потопи в дебрите на прозата. Пътешествията се превърнаха в извор на идеи, знанието в неизчерпаем поток от разкази.Любови, страсти, отдаване и разлъка, потопени в атмосферата на възрожденския и предвъзрожденски български бит... Магия и загадки, мистика и легенди се преплитат, за да изградят запомнящи се образи и разказват техните истории.Историческият контекст на великите събития от периода XVIII-XIX век разкрива и малките човешки истории. Домашният уют на обикновеното българско семейство, отношения между хората, чудните занаятчийски изделия и борбата за по-добър живот в смутни времена намират място в редовете на моите разкази. Мечтая да се превърна за моите читатели в тяхната машина на времето, с която да се връщат назад в нашето славно минало и да съпреживяват моите малки човешки истории, където преплитането на реални личности с измислени герои и легенди предлага на читателя вълнуващи изживявания. Така се роди и първият ми сборник с разкази „Везби в сърцето” – една истинска възрожденска огърлица от 24 маниста, всяко от всяко различно и със свой собствен блясък. Даровитите ръце на нашите майстори –занаятчии и прекрасните им творения описват един далечен и малко позабравен свят. Магията на всеки занаят завладява и връща като с машина на времето в китните възрожденски градчета и създава у читателя представа, че е там.На фона на историческата атмосфера читателите могат да се потопят в любовните трепети на героите. Любовта, такава каквато е била изживявана в онези времена – вълнуваща, нежна, възможна и невъзможна, споделена и несподелена, дори и тайна и дълбоко съкровенаНа 19.04.2023 г. в Ритуална зала на Културен дом „Красно село” в град София се проведе премиерата на сборника. Събитието привлече голям брой гости и книгата беше представена пред пълна зала.От края на 2022 г. имам честта и удоволствието да бъда лице на Фондация „Буквите” и ководеща на организираните от издателството премиери. Щастлива съм, че съм част от семейството на „Буквите” и вървим успешно заедно към публикуване на съвременна българска литература и откриване на талантливи млади автори.Пиша, за да разказвам. Разказвам, за да се помни!