Гайтани вежди, снага топола

Здравейте па у петък. Я съм Татяна Николова. Днеска че говорим за приятелете.

У нашиа живот минват много ора. От децката градина ча до остареването си хортуваме с различни люде. Некои остават много близко до назе ча до старостта. Други си отодат по-бръже. 

Ние си мислиме, че тиа къде остават до края са истинските ни приятеле. Но според мене нещата стоят инак. Дали че ги наричаме приятеле или с друга дума, тиа ора, къде идат у живота ни, са тука да ни покажат некви уроци, да ни помогнат да се измЕниме към по-добро. А най-големите уроци идат от ониа, дето най-много ни дразнат, нараняват, докосват душата ни. Така че не само ората с кои си пиеме пиенйето са ни ближни, а ониа кои не сакаме ич да погледнеме.

Има още един тип приателе, това са ората които отключват у назе промените и ни карат да летиме. Това не са ората за маса, това са тиа ора, кои ни обичат истински със сръцето, кои са винаги до назе, кои с думите и действията си ни карат да се изменяме самички по нашиа си път. А ние усещаме таа истинска любов. И она не е свръзана с нищо матерялно, она просто е любов от човек към човека. 

Това са най-убавите приятеле. Они се радват с назе и не страдат с назе, а дират кво точно да сторат, че самички да видиме светлината у тунела и да намериме пъта към назе си.

Другите приятеле са тиа къде моат да ни слушат цел ден кво им говорим, но едва ли моат да ни чуат, както и ние тех. Пием си пиенйето с тех и си приказваме, понекога по цели нощи. Това са ората пред кои се изказваме и изфръгаме целата информациа що ни тегне. Тиа ора често приличат на назе по начина на живот и по отегчениата кои си носат. С тех си тъпчеме на едно место и си хортуваме за живота.

И тука че спрем. Мое още много да се каже. Но най-важното е да обичаме тиа ора, къде са близо до назе. Квито и да са, щом се врътат покрай назе, значи има що да са тука.

И не забравляйте, щом некой си отоди и ни нЕще, вече сме си научеле урока и че дойде друг, за да продължиме по пъта си напреде.

СБогом и до другиа петък.

 

Прочетена от 211

Биография
Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси