Гайтани вежди, снага топола
Във времената на социалните мрежи отразяването на едно събитие е по-важно и от самото ми провеждане.
Все пак физически могат да присъстват не повече от 100 човека, докато глобалната мрежа дава възможност то да бъде гледано от хиляди и то в продължение на много време.
И най-важното – когато един книжар решава дали да вземе вашата книга в книжарницата си, първото което прави е да напише в Гугъл името ѝ. Ако не излиза информация, явно книгата няма да се търси.
 
Подробно разказвам на курса, сега само ще конспектирам важните неща:
1. Видео. Задължително. Повечето премиери са скучни на снимки – гледаш 2-3-4 души говорят на сцената. Нищо от думите им не стига до вас. Затова видео! И не само видео, това е леко остаряло – Фейсбук лайф! Хората трябва да се почувстват на място и да участват активно в самата премиера.
 
2. Снимки – по възможност професионални, но и от обикновен телефон става. Важното е да се видят следните неща:
- Авторът
- Останалите хора, които говорят за книгата – било редактори, критици и прочие или обикновени хора от публиката.
- Снимки на публиката. Независимо, че може да не са толкова хора, колкото ви се иска. Ако не направите подобни снимки, утре всички ще кажат, че е нямало никой.
 
3. Репортаж/Очерк за събитието
Снимките и видеото са хубаво нещо, но трябва и да се напише кратък материал – така и така, състоя се това и това, говориха тия, казаха това, а тая книга автора я подготвя отдавна и друга подобна, сбита до лист А4 информация, която набързо да ориентира хората какво се е случило.

Прочетена от 206

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лицата на насилието
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси