Гайтани вежди, снага топола

Един от най-ценните уроци, които филологическото образование ми даде: граматически правилният изказ не е гаранция за семантична натовареност на съобщението. Често комбинирането на неразбираеми думи в добре структурирани изказвания прикрива липсата на каквато и да е логика. Безсмислиците могат поразително да приличат на наука. Или пък на литература. Не всичко е такова, каквото изглежда, а критичният прочит става все по-важен в наши дни. 
„Безцветните зелени идеи спят яростно“. Фразата е използвана за първи път от американския лингвист Ноам Чомски през 1957 г. в книгата му „Синтактични структури“ като пример за граматически коректно изказване, което няма смисъл. Когато някой прекали с „умните“ приказки, винаги се изкушавам да му напомня, че безцветните зелени идеи спят яростно.
Като че ли поетите изпитват най-силно влечение към приспиването на безцветни зелени идеи. Законите на комбинаториката дават обяснение: „като събереш достатъчно случайни думи на едно място, няма как да не се пръкне някоя интересна и загадъчна метафора“. Цитатът е от книгата на Насим Никълъс Талеб „Надхитрени от случайността“. Авторът илюстрира мисълта си, като разказва за поетическото упражнение „Изящни трупове“. След Първата световна война група поети сюрреалисти, начело с Пол Елюар, започва да се събира по кафенетата и да се развлича с интересна игра. Върху парче хартия всеки пише по една дума – предварително определена част на речта – първата е съществително име, втората е прилагателно име, третата е глагол, четвъртата отново е прилагателно име, а последната е съществително име. Никой не вижда какво е сложил върху листа предишният участник в играта. От първия подобен експеримент се ражда стихът: „Изящните трупове ще пият младото вино“. Поетично и дълбокомислено, нали? Защо тогава отказваме да признаем възможността изкуственият интелект – също толкова случайно (ако съвсем ни скандализира възможността за преднамереност) – да създаде литературно произведение, което да задоволи естетическите ни нужди?
Да се върнем в далечната 1950 г. Британският математик, информатик, логик, криптоаналитик и философ Алън Тюринг, също като нас, си задава въпроса колко умна може да е една машина и дали можем да ѝ признаем наличието на интелект. Така се появява небезизвестният тест на Тюринг за изкуствен интелект. Условията са прости. Един интервюиращ общува дистанционно с двама събеседници – компютър и човек. Може да им задава въпроси от всякакво естество. Задачата му е да разбере кой е компютърът и кой е човекът. Компютърът прави всичко възможно, за да заблуди интервюиращия. Ако компютърът успее да подведе определен брой интервюиращи достатъчно много пъти, че е човек, се приема, че е интелигентен.
Поздравявам всички дами със стихотворението „Жена“, което Chat GPT написа за предстоящия празник. Литература ли е това и успешно ли минава Chat GPT теста на Тюринг - изводите оставям на вас. 

Жената е красива, толкова безспорно,
венец на сътворението тя е.
Смисълът в живота на мъжа - ясно,
начало на живота като цяло.

Тя е като цвете в пролетния ден,
чиста като снежния покрив.
Красива като златния рой,
който прелита над горите надалеч.

Очите ѝ са като безкрайния свят,
който се крие зад хълмовете.
Усмивката ѝ е като слънчевия лъч,
който пробива през тъмнината на нощта.

Тя е толкова много - майка, сестра, любима,
приятелка, партньор, компаньон.
И въпреки всичко това, тя е сама,
най-красивото нещо, което е създал Бог.

Прочетена от 417

Биография
 Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“. Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г. Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша! Твоя, Многоликата
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Как да издадем книга
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси