Вече осем години си мечтая за конкуренция.
Уморих се да откривам топлата вода, да проправям пъртини, да мисля идеи.
Уморих се да сме няколко обиколки напред от другите.
Най-вече се уморих от това, че другите шефове на сайтове тотално не ме разбират.
През 2003-та твърдо застанах зад идеята, че ще правим литературен сайт, а не сайт за запознанства и в резултат на това Хипо успя да отцепи част от Буквичките и да направят Хулите.
Реално погледнато, няма ръководен екип по сайтовете, който да не съм обучавал аз /Георги от Откровения е син на наша авторка и от разговорите ми с нея се роди сайта/.
Не се хваля с това, оплаквам се. Явно не съм ги обучил добре, защото всички стигнаха до едно ниво и не се развиха нагоре.
Но няма да правя разбор на литературните сайтове в България - който е чел, познава положението. Оказа се, че за всеки влак си има пътници.
Това, което продължава да ме изненадва е, че за качествената литература в Буквите продължава да има много читатели.
Мечтах си през годините да възникне един наистина сериозен литературен сайт. Единствено Бунтарите опитват нещо такова, но те правят неща, които сме правили през 2004-та.
Останалите - Хулите, Откровения, СтиховеБг и прочие са си просто сайтове за общуване. В което няма нищо лошо. Лошото е, че модела задаван от тях уби всякакви възможности за литературно развитие на авторите - това, което беше основната идея на Буквите.
Добрите автори престанаха да пишат както трябва, а започнаха да пишат както се харесват на масата. Това доведе до една литературна чалгаризация. Колкото и да се опитваме в Буквите да поддържаме ниво, една лястовица пролет не прави.
Всъщност най-голямата вина на Хипо не е че разцепи Буквите. А, че с нивото, което зададе на Хулите, изгони сериозните имена от нета. Не от литературните сайтове - изобщо от нета. Стана ясно, че при тази политика на сайтовете ще виреят единствено писания от типа на „целув, прегръд, той не те заслужава миличка". Дори опитът на отцепилите се от Хулите „Щъркели" да направят нещо по-сериозно не успя и те затвориха сайта.
Колонката се заформя доста дълга и явно ще е начало на серия колонки „Литературните сайтове в България".
В тази исках да изразя опасенията си от нещо друго. Въпреки редовно изказваните мнения - "Ние Хулите, Откровения и прочие, и прочие работим заедно и до няколко месеца Богданов и Буквите ще ги няма /това го слушам вече осма година/", аз много силно съм се уплашил за бъдещето на останалите литературни сайтове.
Всъщност аз, лично, съм силно благодарен, на останалите литературни сайтове. Не знам какво бих правил, ако ги нямаше, не знам къде бихме събрали всички тези автори в Буквите.
Както неведнъж съм споделял - най-големият страх, който имаме, са онези 17 дни през лятото на 2008-а година, когато Хулите не работеха. Останалите сайтове нямат опита, който имахме в продължение на две години да бъдем единствения литературен сайт за самопубликуване и нямат и малка представа от проблемите, които поражда това.
Но основните проблеми пред литературните сайтове са два:
Първият, не е ниското качество на литературата, както бихте казали. Той е, че основния мотив, с който бяха създадени - „Да покажем на Богданов как се правят работите" не проработи. Осем години по-късно Буквите се развиха напред и отдавна не са само литературен сайт, а една голяма фондация, поддържаща пет сайта, имаща издателство, над 100 е-книги и прочие (отчетът ни за 2011 можете да прочетете тук).
Другият проблем е липсата на начини за самофинансиране дейността на сайтовете. До голяма степен за това е виновен Хипо, който след като въведохме членски внос през 2004-та година заяви, че той „хляб и сол ще яде, но Хулите ще бъдат винаги безплатни". Това затвори възможностите за развитие в тази насока - как някой ще плаща членски внос, като може да си публикува спокойно и безплатно в Хулите? Иронията на съдбата е, че в момента, заради силно остарелия си софтуер, на Хулите им се налага да плащат скъп хостинг, и тепърва започват да обикалят тези пътища, които (си) затвориха през 2004-та.
Цялото развитие на литературните сайтове последната година ме плаши. Екипите им се разбягаха и до голяма степен сайтовете се движат на инерция.
Престанаха да се провеждат конкурси /единствено ние въвеждаме всяка година по един нов/, не се правят представяния, рецитали, дори и срещи на живо. Прословутите доскоро коледни купони, на които се събираха много хора, тази година минаха почти незабележимо с трийсетина човека, в повечето случаи едни и същи навсякъде.
Страхувам се, много силно се страхувам, какво би се случило ако някой от големите сайтове спре или поне заскърца дотам, че да не е вече атрактивен за публикуващите.
Фейсбук няма да ни побере всички. Както не ни побра и блог.бг.
Всъщност Буквите са направени като противовес на модните тогава форуми, в които публикациите се четяха, но изчезваха бързо по задните страници изтиквани от все нови и по-нови.
Прочетена от 936
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.