Не, не става въпрос за известния филм с Мег Райън и Том Ханкс. Но има много общо с писането на писма, с последните колонки на Стефан Кръстев и Зинка. Те ме накараха да се замисля за най-сладките думи, за писането с молив и магията, за определени хора останала в миналото, която се нарича писане на писма.
Нямам предвид просто надраскани няколко реда на есемесица, да се отбие номера или да се съобщи нещо важно с две-три думи. Писането на писмо е танц на душата, снимка на света през очите на пишещия и отразява цвета на собственото аз в конкретния емоционален момент.
Литературата познава великолепни образци на епистоларния жанр. „Персийски писма" и до днес пътуват във времето, за да покажат колко красив, драматичен и прекрасен може да бъде светът на човека, отразен в неговите писма. Откровенията върху белия лист, изпратени от известни личности до техните приятели и любими, занимават мислещите хора и днес, защото писмата всъщност са огледало на душата.
Имам едно писмо, останало от моя дядо, написано на пожълтели листа с химически молив. От многото сгъване краищата са поизтрити, но всеки път, когато зачета началото, усещам мириса на цъфналата пролетна градина, докосва ме вятъра, който той описва и съм близо до него и моите корени.
Дали ще напишем електронно или хартиено писмо, с молив или стандартен електронен шрифт, няма значение. Важното е да съберем обичаните красиви думи, да облечем с тях нашите чувства и да изпратим част от душата си на тези, които обичаме, за да остане прекрасен спомен във времето.
Когато след десет-петнайсет години нашето дете или близък приятел прочете писмото ни, ще усети аромата на лятното слънце и свежестта на емоциите, които са ни вълнували днес. За тази цел обаче писмото ни трябва да бъде сътворено така, че да бъде запазено.
Току-що написах своето лятно писмо и го изпратих до моя любим. Ако и вие съберете смелост, успех!
Прочетена от 448