Гайтани вежди, снага топола

Усмивката е временен адрес

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

 За втори път в колонката ще си позволя да разкажа отдавна разказана вече история. Но случката е показателна, а ако не е усмивката в нея, както и в много други битови ситуации, може да ни накара да се замислим за повече неща, отколкото е здравословно.

 

Припомням си, че съм номад, когато трябва да попълвам документи. Независимо има ли значение или не, пред очите ми все никне графата:

"Постоянен адрес".

Действа ми като шамар. Излиза, че щом нямам такъв, нямам още и много други права. За щастие хората не са дребнави, обичайно вписвам адреса си по лична карта. Въпреки че апартаментът, намиращ се на него, вече даже и не сънувам.

 

Все пак чувството пред документа е страховито - едно малко земно божество под пръстите ми ме гледа безизразно и иска върху него да нанеса нещо съществено за съществуването ми, за да бъде това мое съществуване легализирано и официално признато за реално. Защото иначе то може да се тълкува като игра на въображението ми.

 

Миналата седмица ми трябваше служебна бележка от моята мила гимназия, в която съм учил преди двадесет години.

Само като чух реда, по който трябваше да я взема, разбрах, че тая няма да стане. Когато бележката щеше да е готова, вече нямаше да ми е от никаква полза. А директорката и без мен си беше достатъчно натоварена. Но тъй като бях провел разговора, не сметнах за красиво да се врътна на пети и да си ида.

 

Седнах и написах молбата, учтиво ми услужиха с химикал и лист.

Прочетох я на глас, без да питам защо е този пентиум - пет в канцеларията. И не могат ли да ме оставят за по-малко от пет минути, за да открия необходимите данни за себе си, а ще трябва да чакам пет дни за нещо, което - на всичкото отгоре, нямаше и да ми трябва.

 

Редът си е ред.

Трябва да го спазя.

Затова и прочетох текста - за да се уверя, че не съм написал по навик в него някоя метафора.

Замирише ли ми на хартия - полудявам, поетична вълна ме обзема. Този път съм се овладял.

Директорката каза, че текстът е добър и пълен.

 

Неочаквано обаче се досети, че трябва да напиша постоянен адрес.

Идва ми като гръм от ясно небе. Всеки порядъчен човек трябва да си има постоянен адрес... А ето, че това училище не направи от мен човек.

И за да не я разочаровам, грабнах молбата и написах постоянния си адрес:

 

cefulak@abv.bg

Прочетена от 306

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Как да издадем книга
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси