Неделната колонка на Лариса, а и предишната на Анабел, ме размислиха дълбоко над книжно-ракиената ситуация в малкото ми македонско село. И аз, като истински любопитен нещотърсач, реших да проверя, аджеба, каква е хавата с тези ключови топоси в местното южно пространство.
Селската библиотека в моите детски спомени се помещаваше в светла, огромна за детското ми светопространство стая. Имаше купчини детски шарени книжки, с онези красиви илюстрации, които ме караха през ден да вземам „Книга за джунглата", "Пинокио" и „Индийски приказки". Не помня името на жената, която работеше там, но няма да забравя как снизходително ми разрешаваше да мъкна торба с книги у дома въпреки забраната да не се изнасят повече от две.
Къде е сега това магическо пространство на книгата? Оказа се, че библиотеката отдавна е закрита поради липса на финанси. Запитах се къде са отишли книгите, в които имаше светлина за детските крехки души? Никой не можа да ми отговори. Питах тук-там, никой не знаеше. Било отдавна, библиотекарката, лека ú пръст, вече я нямало.
А децата все още ги има. Тичат по улиците както някога. И сега цяло лято са много из селските дворове, както тогава. Само дето не могат да изтопуркат до селската библиотека и да си вземат по една торба цветни звезди за душата.
Ракиената територия обаче е налице. От радост или от мъка, в малкото село се пие. Местният „кънтри-клуб" е пълен още следобед. Предвидливият собственик е паркирал фризер за сладолед до хладилника с бира и вечер наблюдавам изключително мило явление - дядо и внуче правят „кръгче" до площада с малката кръчма - големият за едни питие и белот, малкият - за порция сладолед.
И една налудничава мисъл се прокрадва в главата ми. Колко му е да се сбута между фризера със сладолед и хладилника с бира една четворка библиотечка? Докато дядото пътува в света на пъстрите рибарски истории, внучето може да направи своето пътешествие в света на книгите, изживявайки неповторими усещания сред джунглата и морските вълни.
Защо ли не взема наистина да го предложа на селския кръчмар? Ако го хвана в „добър амин", току-виж, още едно чудо се пръкнало. А то в България чудеса, с лопата да ги ринеш...
Прочетена от 363