Някои обожават красивите натруфени думи - като сметанови торти на няколко сочни етажа. Други предпочитат кратките стегнати фрази, като войници в еднакви прави редици. Майсторите на изстреляните думи-куршуми, на екзотичните сравнения и главозамайващи метафори - дали са всъщност майстори на лъжи? И трябва ли да съдим онези, които обичат обикновените, простички думи, които не крият езопов смисъл?
Обожавам диалектните думи. Те са пъстри, странни, бодливи, като онези кактуси на баира, които цъфтят напук на всяка логика. Имат свой неповторим аромат и очарование. Звучат като музика, на която малко хора могат да танцуват и именно затова удоволствието да бъдат твои е неописуемо. Дали тези думи са по-истински от онези, другите, считани за „книжовни"?
Дългите лета, прекарани на село при баба, ми помогнаха да усвоя перфектно местния диалект. Разговарях с удоволствие с нея на него дори когато бях вече голяма, а тя наближаваше сто. Един ден ми каза, че е щастлива, когато ú ходя на гости, защото „не си кълча езика на мотовилка", и това ú дава „кувет".
Наскоро една „маминка" се скара жестоко на малкото си дете, повторило дочута диалектна дума. A големият езиковед Стефан Младенов много отдавна открива, че „ няма лоши думи, има неправилно употребени". Децата ни трябва да знаят и диалектни думи, те са богатство, наследство, връзка с нашето минало.
Не звучат ли красиво думите бонел, чанак, кубак, трем?
Защо днес не научите няколко диалектни думи?
* кълча си езика на мотовилка - говоря неразбираемо или претенциозно
* кувет - сила, жажда за живот
* бонел - вилица
* чанак - чиния
* кубак - кочан царевица
* трем - открита покрита голяма тераса на къща
Прочетена от 411