Гайтани вежди, снага топола

Няма нищо общо със „Седем години в Тибет", освен, че с Брат Пит съм роден на една и съща дата.  Преди девет години се поддадох най-сетне на убеждаването и се преместих от Варна в София.

Времената бяха объркани, във Варна не избрахме човека на Костов за кмет и той реши да си отмъсти на града. Мен ми се искаше да вдигна нивото, на което работех, а и сините очи на една влюбена руса русалка натежаха на везните.

София ме посрещна забързана и луда. Въпреки, че и тогава Варна беше вторият по големина град, там животът течеше къде по-лежерно.

И в тая лудница живея вече девет години. Всички ще кажат - каква ти лудница 2000-та, сравнено със сега. Явно се свиква. Рибата не усещала водата, в която живее.

Какво стана после - нормалните работи. Многообещаващата работа, която започнах , пропадна, защото собственикът нямаше представа какво прави. Русата русалка размисли... Но пък в резултат на това се родиха „Буквите".  Така, че всичко което виждате в момента, тръгна от едно просто решение - дай да опитам какво е в София.

Варна ли? О, продължава да ми е най-любимият град в България. Но вече ми е станала прекалено лежерна, свикнал съм да живея в София на съвсем различни обороти.

 

П.С. Това трябваше да стане доста по-сериозна колонка. Но вчера ме налази грипът и страшно много народ разбра съобщението в скайпа - "Болен съм" като  "а сега ще ти подосаждаме". Но това е в частта с възпитанието и недостатъците на българите.

Прочетена от 394

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Как да издадем книга
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси