Гайтани вежди, снага топола

Творческо желание и мелодията на живота

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Случи се по време на Коледните празници. Едно дете на година и половина, със своето естество ми подсказа истина за самия мен, с която и в която живея, но много трудно иначе бих осъзнал. 

Става въпрос за Лара. За племенницата ми Лара. Тя е дъщеря на музикант, майка й също пее. От сега личи, че е наследила дарбата на родителите си. Дай й, Боже, по-добри времена, в които изкуство къща да храни и да има достойно място в живота. Дай й, Боже, среда, в която липсва завист и тежки комплекси, която поощрява творческото начало, а не живее с целта да го задуши, каквито среди и хора, за жалост, не липсват днес. Дай й, Боже, възможност да развие способностите си и да изяви таланта си. Дай й, Боже, да познава по-малко злобата на псевдоинтелектуални полуфабрикати и дейци на пагубна за личността култура. Дай й повече вдъхновение и по-малко изпитания, които мнозина от нашите връстници не успяват да понесат... Тази молитва не би имала край, ако продължа да я изписвам. Ще я изричам нямо - всеки път като я видя, през цялото време, докато я гледам как расте, как се развива, как разкрива истина след истина. За себе си, а и за мен, както в случая, за който искам да разкажа.

Музиката е в кръвта й. Чуе ли мелодия, независимо каква - от телефон, от телевизор, от радио, тя започва да играе, от съвсем малка. Някакъв неин си танц. Вдига ръце на страни и започва да маха с тях, догонвайки ритъма. Пристъпя на място, в опит да го улови. Изписва го в усмивката си, пресъздава го с погледа. Разсмива и затрогва всички ни. 

Една песничка обаче я стъписа, даже в началото я уплаши. Очите й станаха по-големи, изпълнени бяха със смесица от смут и недоумение. Лицето й изписа объркване, леко раздразнение. Не беше самата мелодия, защото иде реч за най-популярната коледна песен.

Става въпрос за пресъздаването й. От една кукличка - снежен човек. С огромен нос и - макар сладък за нас, големите, за нея явно изглеждаше сякаш с нещо зловещ. Гласът му - басов и леко дрезгав. По-различен от всички останали звънки импровизации на популярната песен. 

Като свърши изпълнението, Лара беше видимо облекчена, но все гледаше към него. Колкото и неприятен да й беше, продължи да възбужда любопитството й. Опита се сама да го пусне. Не успя. Помогнах й. Натиснах ръката на снежния човек и той отново запя. А тя - същото поведение като предишния път, но направи един - два плахи опити да танцува. Песента пак свърши, но този път успя да си я пусне сама. После пак, и пак. И постепенно възприе мелодията. И затанцува на нея, както и на останалите. 

Разбрах я. Разбрах и това, което направи. Разбрах и това, което искаше и имаше да ми каже. Де да можех толкова да науча от маниакалните умове, които прекалено насериозно вземат ограничените си познания и все се опитват да учат останалите в мрежата на онова, което сами не знаят. Но за да кажеш нещо на някого и да го научиш, е необходимо вдъхновение и естество, не само голи претенции и няколко заучени фрази. 

Мелодията в началото беше непозната и неприятна на Лара. Нейното изкуство не я възприемаше. Отхвърляше я. Вероятно й идеше агресивна, малко груба. Но в това имаше предизвикателство - може ли, или не може все пак да я приеме и пресъздаде чрез себе си - и така да я превърне в онова, което би й харесало. И го направи.

Както много правим с Мелодията на живота. В живота има неща, които трудно понасяме, които определено не приемаме, които отричаме, от които дори понякога боледуваме или умираме. Такава е мелодията на живота: с груб саунд. 

Плаши ни понякога, дразни ни. 

Докато не се осмелим и не я превърнем в част от творческото си желание.

Прочетена от 608

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси