Гайтани вежди, снага топола

За достойнството, пишещия и България

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

      Преди две години и нещо реших да използвам момента, че съм безработен, при това
регистриран, и да легитимирам с документ някои свои знания и умения. Предложиха ми
безплатни курсове по компютърна грамотност, специалност текстообработка. Предполагах, че едва ли в занятията ще има нещо повече от това, което знаех, но време имах - вместо да вися по интернет клубове, можех да правя същото и в класната стая. Оказа се по-приятно, отколкото очаквах. Сам мъж, между дванадесет дами. Съвпадението на числото с един от еротичните ми трилъри в мерена реч е случайно. В този момент почувствах колко ми е липсвал ежедневния жив контакт. Между моя хълм на Заратустра - там, в стаичката ми в мелницата, в която още живеех, и интернет клубовете, по лъкатушещата родопска пътека - отгоре - надолу и отдолу - нагоре. Редки срещи с приятели, познати от сайтовете. Редки срещи с жени, познати от сайтовете. Не усещам самота - по малко общувам. Не ми достига и време, толкова съм вдъхновен там, в онези гори, в които живеех. Само вечер, когато стане
неземно красиво, усещането за наслада става болезнено. Душевна болка, която се усеща почти физически. Че няма с кого да споделиш тази красота и да се увериш, че е истинска. Прилича на халюцинация, в която си заключен. Това е истинската болка на самотата, усещането за нереалност.
              Но не за нея ще говоря, а за едни от първите лекции в курсовете. Те нямаха нищо общо с компютрите. Учебният модул се казваше „Бизнес комуникации", но представляваше нещо като приложна психология. Учудих се, но и за това бях предварително подготвен. Просто знанията ми придобиха яснота и известна подреденост. Но най-ярък - за мен, а може би и за другите, остана онзи важен, може би най-важен принцип, който много често се забравя в България. А всички го знаем или би трябвало да го знаем.
"Няма работа и служба, която си заслужава да бъде приета на цената на достойнството.
Няма заплата, която може да го плати."

              Създателите на учебния план бяха съобразили, че проблемът на много от безработните не е квалификацията, а липсата на други знания - хуманитарни или просто житейски. Затова бяха въвели такива модули наред с техническите. И мисля, че беше за добро. Защото всеки безработен „окаяник" трябва да знае, че за да не бъде смазан от живота, не бива да приема за нормално да го подценяват хора в по-благоприятно положение в социалната стълбица. И че подобно подценяване води до далеч по-тежка окаяност. Трагично е, но това, изглежда, си е масовият дух в България. И при такъв, не виждам как народът ни ще се излекува от неврозата си, как ще стигнем някои си, ще си създадем душевно охолство или в цялост ще бъдем по-щастливи. Едно общество, в което се пренебрегва основен принцип на човешкото съществуване, какъвто е зачитане на достойнството, пренебрегва всъщност самия човек - на негово място идва скотът.

            И ще илюстрирам мислите си с една скорошна трагикомична история в мрежата. Някакво си анонимно същество, самоприсъждайки си званието "писател", с което ще се подписва в отзивите, започва да ми маха назидателно с пръст, да се вре в личния ми живот, да ми дозира колко да пиша, да ми разпределя личното време и да дава оценка на читателската ми аудитория, да присъжда звания на всички издатели, с които съм имал работа в живота си, да ми препоръчва имената на автори, които всъщност са ме направили човек... И всичко това ни в клин, ни в ръкав, в блог постинг по случай именния ми ден.

            Разбира се, реагирах отрицателно. Ужасно „отвратително" от моя страна. За което бях и наказан, ето с какви думи. Моля, да не бъде редактиран пасажа, който ще пусна. Той
е написан все пак от „голям писател", който е искал - от добра душа, да ми осигури бъдеще на писател в Америка:

"99. анонимен - БГ писатели!
29.12.2009 00:01
Моля,спрете да занимавате хората с оргазмите си!Спрете да се взирате в пъпа си и да
разтягате локуми кво сте видяли там!Престанете да си въобразявате че масата....е
касата!
Пишете задълбочено!Проучвайте дълго и внимателно проблематиката!Бъдете
екстроверти!Отворете си очите за Света,не за вашето село!
И накрая ,но не на последно място-къпете се!Щото като ви гледам снимките от
културното ви мероприятие ми се....придрайфа.ИНТЕЛЕКТА ПРОЛИЧАВА ПЪРВО ПО ЛИЧНАТА
ХИГИЕНА!Имате вид на трактористи и текезесарки..."

(Б. а. Става въпрос за Коледния базар на българската книга)

"113. анонимен - започнах в 99
29.12.2009 00:52
...ама кой ти чете?Това се отнася не само за Кръстев..за съжаление."

"116. анонимен - 113
29.12.2009 00:58
Ще ти призная Кръстев!Наблюдавах те,защото ми се щеше, да те включа в един от
проектите си в САЩ!Но ти сам си ритна ...късмета.Дано и в живота не си така!Бъди
здрав!"

             Спирам дотук с цитатите. Обърнете внимание на последния. Какво е искал - "да ме
включи", изобщо моята воля я няма никаква. Дали желая или не? Той искал да ме включи, а от мен нищо не зависи. Просто аз безропотно трябва да се съглася и преди да знам още какво ми предлага, да съм послушен и да не казвам неща, които не му харесват. А с "ритна си късмета" потвърждава, мисълта си, че аз не мога да имам различно от неговото становище, относно "предложението". Слагам предложение в кавички, защото изобщо не иде реч за такова. Той просто ме включва, независимо искам или не. За него е изключено, че мога и да не поискам, че може да не гледам на подобно нещо, като на "късмет".

               Анонимният, че е трол - трол е. Че е тъп - тъп е. Че е тъп трол - тъп трол е. И ако съжалявам, че не е наистина американски издател, то е само защото не успях да го пратя заради подобно поведение на... някъде много, много далече.

                Сериозното в случая е само едно - българин си мисли, че друг българин няма достойнство и ще започне да съжалява, че си е "ритнал късмета". И ще забрави, че човек може да избира и волята му е от значение за живота му, че този с "по-силни позиции" само предлага, а не включва автоматично.

                  Настройката му е илюстрация на българската реалност. И ако някой трябва да защити правото си на човешко достойнство, мисля, че съм аз, като един от пишещите. Много е трудно, след като - по презумпция, според масата не би трябвало да имам такова. Но именно защото е трудно, това ме кара да набера повече сила. Защото по-скоро бих предпочел болезнената самота в мелницата, пред това да съм част от общество, незачитащо основен човешки принцип.

Прочетена от 863

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Антология "Всичко за майка ми" 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси