Преди две години и нещо реших да използвам момента, че съм безработен, при това
регистриран, и да легитимирам с документ някои свои знания и умения. Предложиха ми
безплатни курсове по компютърна грамотност, специалност текстообработка. Предполагах, че едва ли в занятията ще има нещо повече от това, което знаех, но време имах - вместо да вися по интернет клубове, можех да правя същото и в класната стая. Оказа се по-приятно, отколкото очаквах. Сам мъж, между дванадесет дами. Съвпадението на числото с един от еротичните ми трилъри в мерена реч е случайно. В този момент почувствах колко ми е липсвал ежедневния жив контакт. Между моя хълм на Заратустра - там, в стаичката ми в мелницата, в която още живеех, и интернет клубовете, по лъкатушещата родопска пътека - отгоре - надолу и отдолу - нагоре. Редки срещи с приятели, познати от сайтовете. Редки срещи с жени, познати от сайтовете. Не усещам самота - по малко общувам. Не ми достига и време, толкова съм вдъхновен там, в онези гори, в които живеех. Само вечер, когато стане
неземно красиво, усещането за наслада става болезнено. Душевна болка, която се усеща почти физически. Че няма с кого да споделиш тази красота и да се увериш, че е истинска. Прилича на халюцинация, в която си заключен. Това е истинската болка на самотата, усещането за нереалност.
Но не за нея ще говоря, а за едни от първите лекции в курсовете. Те нямаха нищо общо с компютрите. Учебният модул се казваше „Бизнес комуникации", но представляваше нещо като приложна психология. Учудих се, но и за това бях предварително подготвен. Просто знанията ми придобиха яснота и известна подреденост. Но най-ярък - за мен, а може би и за другите, остана онзи важен, може би най-важен принцип, който много често се забравя в България. А всички го знаем или би трябвало да го знаем.
"Няма работа и служба, която си заслужава да бъде приета на цената на достойнството.
Няма заплата, която може да го плати."
Създателите на учебния план бяха съобразили, че проблемът на много от безработните не е квалификацията, а липсата на други знания - хуманитарни или просто житейски. Затова бяха въвели такива модули наред с техническите. И мисля, че беше за добро. Защото всеки безработен „окаяник" трябва да знае, че за да не бъде смазан от живота, не бива да приема за нормално да го подценяват хора в по-благоприятно положение в социалната стълбица. И че подобно подценяване води до далеч по-тежка окаяност. Трагично е, но това, изглежда, си е масовият дух в България. И при такъв, не виждам как народът ни ще се излекува от неврозата си, как ще стигнем някои си, ще си създадем душевно охолство или в цялост ще бъдем по-щастливи. Едно общество, в което се пренебрегва основен принцип на човешкото съществуване, какъвто е зачитане на достойнството, пренебрегва всъщност самия човек - на негово място идва скотът.
И ще илюстрирам мислите си с една скорошна трагикомична история в мрежата. Някакво си анонимно същество, самоприсъждайки си званието "писател", с което ще се подписва в отзивите, започва да ми маха назидателно с пръст, да се вре в личния ми живот, да ми дозира колко да пиша, да ми разпределя личното време и да дава оценка на читателската ми аудитория, да присъжда звания на всички издатели, с които съм имал работа в живота си, да ми препоръчва имената на автори, които всъщност са ме направили човек... И всичко това ни в клин, ни в ръкав, в блог постинг по случай именния ми ден.
Разбира се, реагирах отрицателно. Ужасно „отвратително" от моя страна. За което бях и наказан, ето с какви думи. Моля, да не бъде редактиран пасажа, който ще пусна. Той
е написан все пак от „голям писател", който е искал - от добра душа, да ми осигури бъдеще на писател в Америка:
"99. анонимен - БГ писатели!
29.12.2009 00:01
Моля,спрете да занимавате хората с оргазмите си!Спрете да се взирате в пъпа си и да
разтягате локуми кво сте видяли там!Престанете да си въобразявате че масата....е
касата!
Пишете задълбочено!Проучвайте дълго и внимателно проблематиката!Бъдете
екстроверти!Отворете си очите за Света,не за вашето село!
И накрая ,но не на последно място-къпете се!Щото като ви гледам снимките от
културното ви мероприятие ми се....придрайфа.ИНТЕЛЕКТА ПРОЛИЧАВА ПЪРВО ПО ЛИЧНАТА
ХИГИЕНА!Имате вид на трактористи и текезесарки..."
(Б. а. Става въпрос за Коледния базар на българската книга)
"113. анонимен - започнах в 99
29.12.2009 00:52
...ама кой ти чете?Това се отнася не само за Кръстев..за съжаление."
"116. анонимен - 113
29.12.2009 00:58
Ще ти призная Кръстев!Наблюдавах те,защото ми се щеше, да те включа в един от
проектите си в САЩ!Но ти сам си ритна ...късмета.Дано и в живота не си така!Бъди
здрав!"
Спирам дотук с цитатите. Обърнете внимание на последния. Какво е искал - "да ме
включи", изобщо моята воля я няма никаква. Дали желая или не? Той искал да ме включи, а от мен нищо не зависи. Просто аз безропотно трябва да се съглася и преди да знам още какво ми предлага, да съм послушен и да не казвам неща, които не му харесват. А с "ритна си късмета" потвърждава, мисълта си, че аз не мога да имам различно от неговото становище, относно "предложението". Слагам предложение в кавички, защото изобщо не иде реч за такова. Той просто ме включва, независимо искам или не. За него е изключено, че мога и да не поискам, че може да не гледам на подобно нещо, като на "късмет".
Анонимният, че е трол - трол е. Че е тъп - тъп е. Че е тъп трол - тъп трол е. И ако съжалявам, че не е наистина американски издател, то е само защото не успях да го пратя заради подобно поведение на... някъде много, много далече.
Сериозното в случая е само едно - българин си мисли, че друг българин няма достойнство и ще започне да съжалява, че си е "ритнал късмета". И ще забрави, че човек може да избира и волята му е от значение за живота му, че този с "по-силни позиции" само предлага, а не включва автоматично.
Настройката му е илюстрация на българската реалност. И ако някой трябва да защити правото си на човешко достойнство, мисля, че съм аз, като един от пишещите. Много е трудно, след като - по презумпция, според масата не би трябвало да имам такова. Но именно защото е трудно, това ме кара да набера повече сила. Защото по-скоро бих предпочел болезнената самота в мелницата, пред това да съм част от общество, незачитащо основен човешки принцип.
Прочетена от 863