Гайтани вежди, снага топола

Ежедневието - Круиз с вълшебен автобус

Нели Господинова

Поредица: ""

Не е тайна, че човек може да смести  всичко в рамките на своето ежедневие, стига да иска. И макар, че понякога нещата не зависят от нас, ако спазвайки своите задължения, принципи и норми  - всеки намери  малко време и за себе си, и се отбие, освен на спирка „Задължителна", спирка „Работна"   и спирка "Домошария" ( по време на дългия, скучен рейс на „Сивото ежедневие"), и на най- желаната спирка „Любима" или пък спирка „Игричка" - може да превърне всяко пътуване в цветен круиз с вълшебен автобус...  И тъй като всеки от нас направлява своето собствено превозно средство с различно умение и желание, то маршрутите са много и твърде различни. Някои са строго подредени, а други просто спонтанни и естествени, независимо „с или без карта за пътя". Така че не се оплаквайте ако спирате твърде кратко или твърде рядко на спирка „Смях" и спирка  „Приятели". Всичко зависи единствено и само от вас. Дали защото еднообразното и скучно клатушкане в кабината на автобуса действат унасящо, но е добрe ако  слизаме за  глътка чист въздух.  Дори само, за да се отбием от задължителния маршрут за известно време  на спирка „Неочаквана",  да се гмурнем в гъстата тълпа на спирка „Желание" или просто да посетим станцията на спирка „Път за никъде". 

Резки спирачки и стрес! Едно неочаквано спиране, може да ни хвърли в изненада, дори по време на редовния  и задължителен маршрут... Контрола!  Озоваваме се нейде далеч, чак на спирка „Нередовен пътник". Ужасна спирка - „Нежелания"! Никой не е застрахован... и кой ли може да избяга от страната на проблемите?! Важното е, че пътуването никога не спира само и точно там - винаги следва продължение... А продължението на всяко пътуване може да ни заведе  по най- неочакван начин на  друго място. В живота има много изненадващи спирки. Понякога унесени в работа се самозалъгваме, че те никак не са важни. Всъщност  изненадите са солта и пипера.  Обикновено след най-досадните спирки, могат да следват много очарователни и привлекателни местенца.  Днес - спирка  „Шантавелия" например?  Утре -  спирка „Игрички" или просто „Виртуалия". А може би с бутона Стоп  ще поостанем във „Време за себе си". Планирано или не, там е най-уютното кътче на света. Все пак човек подържа връзка със собственото си Аз от раждането до смъртта, а понякога това са десетки години.

Ето, че вече завивам  към спирката на „Малката книжарничка зад ъгъла". Днес ще поостана в „Поезия и Проза" по-дълго от обичайното. Може би защото първо се отбих за малко на спирка „Кеш"  и съм материално подплатена. Днес даже не съм  сигурна, дали  тези спирки са определящи в живота ми, но виждам, че  внасят цвят и разнообразие, както и  неочаквани изненади в предварителния  маршрут по пътя на  сивия февруарски ден. Без тях, целият този круиз, с моя малък вълшебен автобус, май не би имал смисъла на атракция и  би се разпаднал по-всяка вероятност в  житейското си еднообразие... И тук искам да кажа, че всъщност съм много благодарна на човека, който някога  ми подари билета си за този круиз. Жалко, че не можа да остане...

Прочетена от 345

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси