Не е тайна, че човек може да смести всичко в рамките на своето ежедневие, стига да иска. И макар, че понякога нещата не зависят от нас, ако спазвайки своите задължения, принципи и норми - всеки намери малко време и за себе си, и се отбие, освен на спирка „Задължителна", спирка „Работна" и спирка "Домошария" ( по време на дългия, скучен рейс на „Сивото ежедневие"), и на най- желаната спирка „Любима" или пък спирка „Игричка" - може да превърне всяко пътуване в цветен круиз с вълшебен автобус... И тъй като всеки от нас направлява своето собствено превозно средство с различно умение и желание, то маршрутите са много и твърде различни. Някои са строго подредени, а други просто спонтанни и естествени, независимо „с или без карта за пътя". Така че не се оплаквайте ако спирате твърде кратко или твърде рядко на спирка „Смях" и спирка „Приятели". Всичко зависи единствено и само от вас. Дали защото еднообразното и скучно клатушкане в кабината на автобуса действат унасящо, но е добрe ако слизаме за глътка чист въздух. Дори само, за да се отбием от задължителния маршрут за известно време на спирка „Неочаквана", да се гмурнем в гъстата тълпа на спирка „Желание" или просто да посетим станцията на спирка „Път за никъде".
Резки спирачки и стрес! Едно неочаквано спиране, може да ни хвърли в изненада, дори по време на редовния и задължителен маршрут... Контрола! Озоваваме се нейде далеч, чак на спирка „Нередовен пътник". Ужасна спирка - „Нежелания"! Никой не е застрахован... и кой ли може да избяга от страната на проблемите?! Важното е, че пътуването никога не спира само и точно там - винаги следва продължение... А продължението на всяко пътуване може да ни заведе по най- неочакван начин на друго място. В живота има много изненадващи спирки. Понякога унесени в работа се самозалъгваме, че те никак не са важни. Всъщност изненадите са солта и пипера. Обикновено след най-досадните спирки, могат да следват много очарователни и привлекателни местенца. Днес - спирка „Шантавелия" например? Утре - спирка „Игрички" или просто „Виртуалия". А може би с бутона Стоп ще поостанем във „Време за себе си". Планирано или не, там е най-уютното кътче на света. Все пак човек подържа връзка със собственото си Аз от раждането до смъртта, а понякога това са десетки години.
Ето, че вече завивам към спирката на „Малката книжарничка зад ъгъла". Днес ще поостана в „Поезия и Проза" по-дълго от обичайното. Може би защото първо се отбих за малко на спирка „Кеш" и съм материално подплатена. Днес даже не съм сигурна, дали тези спирки са определящи в живота ми, но виждам, че внасят цвят и разнообразие, както и неочаквани изненади в предварителния маршрут по пътя на сивия февруарски ден. Без тях, целият този круиз, с моя малък вълшебен автобус, май не би имал смисъла на атракция и би се разпаднал по-всяка вероятност в житейското си еднообразие... И тук искам да кажа, че всъщност съм много благодарна на човека, който някога ми подари билета си за този круиз. Жалко, че не можа да остане...
Прочетена от 345