Гайтани вежди, снага топола

Понеже ми казаха, че съм пишел дълги колонки и трябвало да си водят записки, този път ще съм безпределно кратък.

 

Интернет промени тотално начина на възприемане на произведения!

Ако отворим един вестник, с цяла страница напечатани стихотворения, то погледът ни се забива в тялото на някое от тях, в някой ред, който ни е харесал. В следствие на това изчитаме стихотворението, потърсваме и името на автора и прочие, и е напълно възможно дори и да не забележим заглавието.

В Интернет, особено в социалните мрежи, заглавието е всичко. Живеем в свят на списъци и линкове. Това, което 90% от хората забелязват търсейки произведения в литературните сайтове или Фейсбук е ЗАГЛАВИЕТО на произведението и може би първия куплет /в зависимост от възможностите на софтуера/. И от това, те трябва да преценят дали да отворят и прочетат това произведение или не. Не забравяйте  -  хората нямат време да четат всички. Средното време на повечето потребители в литературните сайтове /общо за всички/ е не повече от час дневно. Ако не броим тези, които скучаят по цял ден зад бюрото и ровят из нета, за повечето „третите осем часа“ /осем часа сън, осем часа работа/ са всъщност основно загубено време и нерви в придвижване и пазаруване.

Затова, пишете силни заглавия! Знам, че е трудно. Измислянето на рекламен девиз /слоган/ е една от най-трудните части в рекламната стратегия.

Давам пример от собствен опит. Бях пуснал в един сайт, в който не бях познат, стихотворение със заглавие „Мъжете сме идиоти“. Стихотворението после стана основно на втората ми стихосбирка и го познавате по друго име, но под това събра няколко хиляди четения, над 100 коментара и като цяло потвърди мнението, заложено в заглавието.

Ще дам и обратния пример – поне половината стихотворения, изпратени за конкурса „Жени и вино“, носят едноименното заглавие. Познайте какъв зор е докато ги оценим, а и при обявяване на наградите.

Как да пишете впечатляващи заглавия, дали може да слагате в тях изрази и идеи, които реално ги няма в произведението и други подобни ще ви отговори науката „маркетинг и реклама“.

Само не изпадайте в положението на оня известен поет, наобиколил последно време всички сайтове, който ни писа че – „бестселърджийството не ме влече. Аз предпочитам един Платон пред телевизия, големи тиражи и пр. Аз съм поет, а не естрадна певица.“

Да, възможно е и да е така, писането е творчески процес между автора  и листа, но тази поредица от колонки определено не е за клуб „Докато готвя и пиша‘. Пробиването, придобиването на известност, задържането ѝ изисква доста усилия и ако не сте готови за тях, изобщо не опитвайте. Или си потърсете помощ. Така оплюваните последно време литературни агенти, издатели и „всякаква друга, смучеща кръвта на авторите, сволоч“, имат за задача точно това – да помогнат вашите произведения да стигнат до читателите.

Всъщност това е и една от задачите на клуб „Буквите“.

 

Прочетена от 882

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Как да издадем книга
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси