Гайтани вежди, снага топола

Творчество и красота

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Не беше кой знае какъв залез. Напротив: с убити цветове, като небрежно направена снимка от човек, който не смее да се нарече дори любител - фотограф, и с право. С дигитален апарат, не повече от два мегапиксела. Щракната по-скоро за да запечата мига, отколкото да създаде някакво усещане за красота или за каквато и да била художествена стойност. Да, но го забелязах. И запомних. Помня и думата, която не просто премина през съзнанието ми, а ме изпълни цял: Романтика. А ако битието определяше съзнанието, не би трябвало изобщо да си мисля за нея. Въпреки това се почувствах красиво. Налагаше се да напусна мелницата, в която за близо година бях намерил приют. Писал съм за нея, но за тези, които не са чели, ще напиша пак: след жилищна измама останах на улицата. Най-големият ми приятел от студентските години ми предложи помещение в мелницата си, стига да го постегна и пригодя за живот. Малко е да се каже, че бях бездомникът, живеещ в красота, която и най-голямото богатство не може да гарантира. Малко е да се нарече мястото най-красивото, то беше божествено. Живеех, обграден със смесена гора, самата река - пред прага ми вместо улица. Илюзията, че съм много дълбоко в природата, а реално от центъра на Асеновград ме деляха десет минути умерена крачка. Изгуби нещо, че да спечелиш повече, отколкото си очаквал от живота. Често си го мислех. Но бездомникът си е бездомник и ето, че ми се наложи да напусна и този временен подслон, а когато видях залеза, с който започнах, си търсех ново място за живеене. Скоро се намирах в гетото, в което преживях в една барака почти толкова време, колкото и в мелницата. Да се опише гетото е сложна задача, дори и за поетично настроен майстор на циничния език, ориентиран към антиутопията и катастрофическата фантастика. Необходими са много страници, за да се предаде дори само най-впечатляващото. Всъщност, може и в едно изречение: попадах от най-красивото място на най-грозното. И все пак видях този залез. И най-силно, и най-искрено в живота ми звучеше в мен думата "романтика". Почувствах се божествено, имаше нещо красиво и в този живот, нещо, което не можеше да се изгуби като дом или като временно убежище. Самата тръпка, мигновението - те не се притежават. Идват неочаквано, озаряват за кратко. Дарени са свисше, не са спечелени. А защо точно този залез ме впечатли - трудно е за обяснение. Навярно за това, че имитирайки ми снимка с лошо качество, без да е такава, превръщаше слабостите в ефект и илюстрираше душевното ми състояние. И това ме накара да се почувствам в хармония с него. Мина много време оттогава. Сега живея човешки, а преживелиците ми все повече заприличват на художествена творба. Все едно не се е случило на мен, а на мой герой и наистина - докато пиша сега за него, е така, но в останалото време е по-скоро обратното, понеже не сега, в настоящето си съм създал своето минало, а в миналото си съм създал настоящето и аз съм негов герой. Героят ми ме е създал такъв, какъвто съм, а за да ме сътвори такъв, помня, бил е вдъхновен от красотата. И мисля, че във всеки творчески акт ни вдъхновява тя, защото сме склонни да я откриваме дори и в най-печалното.

 

Прочетена от 618

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Песента на махалото
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси