Прибирам се, полууморена, но някак доволна от себе си. И ме посреща в пощенската кутия... Е, не, не е писмо, от онези старите, романтичните, написани на ръка, понякога на цветна хартия... Но пък и не е поредната бележка за ток, парно, вода. Брошура. На "Каулфланд". И голям надпис на нея приковава вниманието ми - "Бяла нощ", а под него, с малко по-дребни букви - "в Кауфланд". Не зная дали ще разберете учудването ми, но ми се наложи няколко пъти да прочета тези четири думи. За мен белите нощи са свързани със Северното сияние, със светлина, с изпълнени с музика и красота нощи. С цигански табори, шампанско, сметана и хайвер. И по никакъв начин не мога да сложа едно до друго бяла нощ и пазаруване. Най-вероятно рекламният отдел на веригата магазини е искала с този надпис да зареди с положителна енергия, да съблазни, да накара хората, които и без това посещават магазина, да не спят тази нощ, а да отидат на пазар. Разбира се, в голямата, почти колкото плакат брошура, се обяснява, че тази бяла нощ е свързана и с много по-ниски цени. Всичкото месо било с двадесет процента по-евтино, а плодовете и зеленчуците - направо на половин цена. И тъй като на пазаруващите в магазина може да им дойде в повече яденето, предвидливо се предлага и по-евтина бира, и по-евтина... тоалетна хартия. Ама много, много по-евтини. Ще попитате "Какво толкова?! Хората си разпродават стоката и го правят по необичаен за нас начин". Да, така е. Но някак ме налегна неопределена и неопределима тъга, пък и гняв. Някакво такова чувство за разделяне, класифициране, отсяване. Така или иначе верига магазини "Кауфланд" предлагат стоки на цени за хора, сякаш "втора категория". Онези, с парите, не пазаруват в "Кауфланд", защото за тях има други магазини. Подходящи, в които могат да покажат стил, статус. Знам, че е така по цяла Европа. Знам, че е обидно за теб самия, а и за шефа ти, за фирмата ти, ако влезеш да пазаруваш в подобен тип вериги. Защото тя, организацията ти, ти плаща добре. Ако, разбира се, работиш на такова място. Ако - не, то никой не го е грижа къде пазаруваш. Знам, че там също има дни, в които месото е на половин цена, други дни, в които зеленчуците са евтини и т.н. И знам тези неща, разбира се, от българи, живеещи там. Както за намалението, така и за обидата да пазаруваш "не където трябва". Знам, пък и видях, че има верига магазини, които са за бедните, за които се знае, че там пазаруват само онези, на които не им достигат парите. А също и туристите от Източна Европа. Същите ползват и евтини хотели, и намалени стоки купуват. В тези хотели рядко се отнасят с тях като към "гости на хотела", като към "бели хора", ама нали е за малко. Най-много да промърмориш някоя ругатня на родния си език и да забравиш. Така или иначе не си отишъл там заради хотелите и магазините, а заради красотите, които ще напълнят окото ти и културата, която ще нахрани духа ти. И като не можеш да отидеш до Русия, то поне можеш в България да срещнеш своята бяла нощ. Но някак точно тази "бяла нощ", която най-вероятно е имала съвсем друга идея, съвсем към други мисли е трябвало да подтикне потребителя, завъртя у мен лавината на тези мисли. Навярно много хора тази нощ няма да спят. Защото магазинът ще отвори вратите си за тях в 22.00 ч. и ще ги затвори в 03.00 ч. И утре ще има много недоспали, сърдити и изнервени хора по работните места. Все пак, съгласете се, брашно по двайсет и девет стотинки за килограм не е за изпускане, ведно с всички други промоции. А сънят може да почака. И утре ще има нощ, но няма да е бяла и тогава ще спим. За това пък ще напълним шкафа и хладилника на далавера, ще осигурим следващата седмица на половин цена. Като не ни увеличават заплатите, поне, ей така, да ни намаляват цените. Та да оцелеем. Познато и разбираемо ми е това мислене, но някак много ме боли от него. Не си мечтая по отминалите времена, не поставям оценка добре ли, зле ли сме живели. Всеки сам за себе си знае как е живял и каква е неговата оценка за преминалия живот. Просто понякога, за кратък миг, ми се иска възрастната жена или младата майка да влезе в магазина и да си напазарува, без да се интересува колко струва същото нещо в другия магазин. Да знае, че няма разлика - нито в цената, нито в качеството, нито в начина на обслужване. Защото цялата тази мисловна редица от хора, стоки, качество ме води натам - за първо качество хора - първо качество стока, за другите - второ, нали го искат на по-ниски цени. Лошото е, че и това не винаги е валидно. Не винаги цената определя качеството, но все пак, особено в областта на хранително-вкусовата промишленост, цената има значение. Когато можеш да си я позволиш. Ако не можеш, то:
Приятно пазаруване през Бялата нощ в Кауфланд!!!
П.П. Днес определено ми се пишеше за други неща. Защото колонката ми ще излезе един ден след началото на Априлското въстание (разбира се, по стар стил). Пишеше ми се за Кървавото писмо и онези "безумци", поддали се на "пиянството на един народ". Мечтатели, повярвали, че днешното мрачно може да бъде сменено от светлото утре, за което си струва не само да дадеш живот, но да заложиш имот, чест, семейство, род. Дори и да изчезне твоят род. Нали ще си станал част от Голямото. Балканът ще поеме твоята кръв и от нея ще роди светли небеса за народа ти...
За да може този твой народ да пазарува в Кауфланд през нощта...
Прочетена от 429