През 1977 „Пинк Флойд" рекламирали албума си Animals с турнето си In The Flesh. Последната нощ, в Монреал, Канада, солистът Уотърс тъкмо започвал да пее "Pigs on the Wing (Part 1)", когато човек от публиката запалил фишек близо до сцената. Уотърс спрял да пее и изкрещял „Престанете да изстрелвате фойерверки, да викате и да пищите! Опитвам се да пея песен." Тогава продължил, но нещата се влошили. Един фен се покатерил по мрежите, които разделяли публиката от групата, и с погнуса Уотърс се изплюл в лицето на почитателя си. По-късно, той съжалявал за постъпката си и оплаквал разделението между публиката и групата, не само заради телените заграждения и полицията, които пазели сцената, но и заради позициите: звезди и фенове. Именно това го подтикнало да създаде албума „Стената". Втората част Another Brick in the Wall (Part II) (сингъл номер едно на групата, достигнала първите места, и във Кралството, и в САЩ), става по-късно символ на бунта срещу унифицирането и разделението на света.
Разказвам всичко това, защото повечето от нас, слушайки албума „Стената", асоциират предимно с концерта на групата в Берлин на 21 юли 1990 г., в чест на падането на Берлинската стена осем месеца по-рано.
Всъщност символиката на стените в историята, изкуството и общуването е изключително интересна. Защото има стени, които пазят, стени, които разделят, но и стени които събират.
Берлинската стена е онзи болезнен физически образ на „Желязната завеса", която раздели Европа не само символично, но и идеологически, политически и културно след края на Втората световна война.
На 13 август 1961 година в столицата Берлин са вдигнати бариери, които разделят града на Източен и Западен, а по-късно те са заменени и с дебели бетонни стени. Първоначално във вид на телени заграждения и зидове, те преградили улици и домове, зазидали прозорците на съседни къщи. Силната полицейска охрана и Стената разделили града не само териториално. Те разделили една нация, близки роднини и съседи, разделили света на две половини. Строителството и преоборудването на стената продължило от 1962 до 1975 година. Напълно построена, тя се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със закръглен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягството. Въпреки това над 5 хил. души успели да избягат на Запад.
Но ако от "източната" страна на Берлинската стена до самия край, тя остава уродлив символ на отчуждението, то на Запад стената се превърнала в място за творчество на много художници, както професионалисти, така и аматьори. През 1989 Берлинската стена станала километрова "изложба" на графити, в това число и много от тях с високохудожествена стойност.
Не съм от най-модерните хора на 21 век, но в крайна сметка и аз попаднах на една нова стена в нашето съвремие. Стената във facebook. Времената са такива. Виртуалното общуване е по-лесно и коства по-малко усилия от реалното. Поканих свои приятели, те от своя страна поканиха други и колелото се завъртя. Но няма да повтарям Аля и нейните разбъркани мисли от петък. Идеята ми е друга.
Новата стена не разделя, а събира. Тя споделя хората, изразени в своите проблеми и забавления, в снимки, стихове, статии, игри или просто в своята малка доза публичност. Всъщност намираш позабравени, но и скъпи приятели.Стената във фейса събира хора, чието нормално общуване в реалността е невъзможно. Наскоро колежка, чиито дъщери живееха времено и работеха в чужбина, ми сподели как семейството побира общуването си точно на стената на фейса, защото различните часови пояси от Аляска, през Чикаго до България, както и трудовите ангажименти не предоставят други възможности.
Не знам как е възникнала новата стена. Тя е по-скоро антипод на досега съществуващите в историята на цивилизацията. Само знам, че ако има стени, които разделят, днес има и такива, които събират хората.
Прочетена от 352